Намерените истории на Жан-Мари Донá


23 март 2017 текст Нaталия Иванова
Този французин с постоянен адрес в Париж и 30 години стаж в крупния издателски бизнес се определя най-напред като "колекционер на намерена фотография". Част от последните три десетилетия той прекарва в търсене на кадри от изоставения личен архив на хиляди семейства, които събира с търпение от антикварни магазини и битаци в цяла Европа и САЩ.


Днес колекцията му прибира 10 000 снимки в жанра photo vernaculaire или "фотография, ангажирана с ежедневието на хората: пътувания, ваканции, снимки на приятели, класови портрети". Защо го прави? За да разкаже човешката история през непретенциозния обектив на хората, преживели миналото в първо лице. Така Жан-Мари основава издателството Innocences, което публикува неговите фотокниги с разнолика концепция: от историята на Германия през човек в костюм на полярна мечка до познатите семейни снимки на ужасено дете, прегърнато от Дядо Коледа. Повече за тях разказваме нататък, а с колекционера можем дори да се здрависаме: на третата среща на платформата за фотокниги ПУК! на 30 март от 19:00 във Френския институт.


TEDDYBÄR
Преди повече от 30 години Донá се заглежда в семейна снимка на свой приятел от Германия. В кадъра е неговият чичо, застанал до човек, облечен в страховит космат костюм на бяла мечка. Французинът разменя своя фамилна фотография за тази и след това я прибира в килера си. "Стоя там цели 15 години, когато изведнъж намерих втора снимка с подобен мечок. Тогава разбрах, че в цялата история има нещо интересно. Когато открих и трета, си казах: каквото и да ми коства, трябва да направя колекция". През следващите години Жан-Мари често е турист в Германия, където търси полярното присъствие из битаци, архиви и антикварни магазини. Успява да събере около 200 снимки, направени в периода от Първата световна война до края на 60-те, когато тези "мечки" са били основна атракция по немските улици. Накуп са трагикомична гледка, събрала историята на Германия в един албум: рамо до рамо с все същите космати герои, усмихнатите мъже и жени по бански постепенно са заменени от ухилени нацистки войници, красиво русо момиче със свастика на жилетката, а след това и от спретнати американски пехотинци.


BLACKFACE
"Когато видиш снимка на бял човек, боядисал лицето си в черно, си казваш: "ОК, той вероятно е в шоубизнеса". След още 300 или 500 такива вече знаеш, че има нещо повече", казва Донá пред Vice. Фотографиите в този негов проект са направени между 1880 и края на 60-те в САЩ, а някои от тях наистина имат за цел да промотират музиканти, които изпълняват "приятен цветнокож фолк" (бащата на блуса и джаза), харесван с едно наум от белите американци. Други обаче са от частни партита, рождени дни и карнавали, на които "да си черен" е забавление с подигравателен нюанс. "В Blackface виждам история на расизма и сегрегацията в Америка, албумът е и репортаж за отношенията между черните и бели хора в миналото".


PREDATOR
"За разлика от Blackface и Teddybär, където разказвам световната история, тук сюжетът е съчинен от мен”, казва Донá за тази фотокнига, в която сянката на един и същи "хищник" с шапка се крие зад фотоапарата. Усещането напомня за филм ноар, в който жертвата е "заплашена" от нападение, но не подозира за това и притеснението отсъства от кадъра. Контрастът е комичен, обаче прибира зад себе си още един смисъл за Жан-Мари: да погледне към аматьорската фотография и нейните грешки с друго око.


RORSCHACH
Тестът на Роршах всъщност е вдъхновен от популярна немска игра, в която черно мастилено петно се поставя в центъра на лист и след това той се сгъва на две. Онзи, който успее да "види" най-много буквални образи в абстрактните картини, печели. "Пейзажите, отразени във вода, приличат толкова много на теста на Роршах, че потвърждават и са причина за мистерията на фотографията. Тя има своя собствена логика, която може да бъде загадъчна, понякога и смущаваща, но е винаги вълнуваща", пише Донá за фотокнигата, в която банални природни пейзажи, заснети от 1890 до 1950, са обърнати на 90°. Виждате ли в тях и нещо друго?


AFFREUX NOËL
Веднага се сещаме за няколко снимки от личния ни архив, които отговарят на тази концепция. В Кошмарната Коледа на Донá са събрани снимки на деца, които въобще не чувстват еуфория в скута на брадатия старец. По-голямата част от тях са намерени на битпазари във Франция и са от периода 1920-1960, когато (и не само) родителите смятат за страхотна идея да поставят детето си в обятията на непознат с причудливи артефакти по лицето. "Милият" момент е сниман за спомен, който, умножен по 200, е чудна гротеска на дистанцираната приповдигнатост около семейните празници.

Жан-Мари Донá гостува на платформата ПУК! с подкрепата на Френския институт на 30 март от 19:00 в зала Славейков, когато взимаме и книгите му на специална цена
ПУК! е на facebook.com/pukplatform
Издателство Innocences e на innocences.net


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.