Берлин: Das ist wunderbar


27 октомври 2016 текст и снимки Ирина Димова
Берлин е любов от пръв поглед, която с едри крачки пази равновесие по високото въже към бъдещето. Звучи ви превзето? На цената на вечеря за двама в София и един дълъг уикенд време видяхме и пипнахме каква по форма, плътност и обем е тази поезия с немски адрес.


Ако вярвате на клишетата и се опирате на генерализации, не стъпвайте в Берлин. Защото точно той ще ви покаже как пословичният ред може да бъде забавен, как метал, камък и бетон могат да са топли, как мащабното може да е уютно и как може да има дъжд без локви и строежи без мизерия. Поне едно клише обаче е вярно – това е баш хипстърът на Европа, който храни душата си с изкуство (по много, навсякъде и под всякаква форма), тялото си – с клечки, забодени в азиатско (за предпочитане, виетнамско), а спътникът му може да е с всякакъв цвят, пол и възраст, но "докато смъртта ни раздели" важи само за колелото.


Стената отдавна е спомен, но в никакъв случай не е забравена. Остатъците й, вписващи се навсякъде с лекота, и паметните табели дори в кварталите са като красивия връх на айсберг. Онзи, който ежедневно напомня колко важна е свободата и колко огромна е силата, с която тя трябва да се отстоява във всичките й форми, за всеки човек, всеки ден, на всеки ъгъл.

Имаме само три-четири дни и гледаме туристическите букмарки отдалече или никак, защото сме жадни за хора, улици и атмосфера. Най-хубавото на този град е как архитектурата му е подчинена на това хората да живеят на воля, в спокойствие и комфорт. Сякаш единствената й цел е да ги вдъхновява. Елементарни неща като широки улици и тротоари не концентрират погледа в краката, а го вдигат над главите да се радва на дизайна, комбинациите и баланса на сградите и пространствата, в чиито танц всички изпъкват без да се настъпват. Докато се вдъхновявате обаче, внимавайте по светофарите – дори да не виждате автомобили, колоездачите са племе бързо, вездесъщо и не по-малко опасно, затова си имат своя писта.


Спим с късмет в Митте – идеалният център на промяната от "изток" в "запад", който се транс­формира с всеки следващ пулс и е претъпкан с места от историческо, културно и шопинг значение. След няколко завоя сме в карето на Хакешер Маркт, където живее едно от нещата, за които дойдохме – истинското пазаруване с тръпка на откривателство. С един диагонал си набелязваме няколко локални бранда и тези-ги-нямаме-още-в-София марки, но кафенето, което се мярка между сградите, ни дърпа към вътрешен двор. След малко вече пишем (не е петолъчка) върху пяната на уникалното капучино (скуза, но тук са по-добри и от италианците). Кино на 100 години ни кима отсреща, а после хлътваме в нещо средно между галерия и магазин за вещи и мебели, където ни се иска да ни оставят да пренощуваме – поне. Обещаваме си следващия път да натоварим бус (че не е прилично преди избори да говорим за емиграция) и да резервираме минимум две седмици предварително, защото всичко е прилично пълно, по всяко време.


Оставяме истинското бижу на Берлин за финал на тези страници, в които не можем да поберем дори само впечатленията и възхищението си. Този град е толкова специален точно заради него – изкуството. То е част от ежедневието и се приема директно от въздуха – без особена претенция, независимо дали е в галерия, на някое кръстовище, на детска площадка, или върху паметник. Имахме време едва за няколко арт места, но вие не пропускайте да надникнете какво става в C/O Berlin, CWC Gallery, Martin-Gropius-Bau, KW Institute (затворен до началото на 2017). Ако не, поне минете по Auguststrasse – "хип" улицата с многото пресечки, зад чиито прозорци пространствата са пълни с всичко: от класически форми през уъркшопи и всевъзможи тук-и-сега сеанси (плюс мега вкусни ресторанти).


Имайте наум обаче едно – Берлин е огромен, чист и уреден шестмилионен град на две реки, в който всичко се случва бързо и навреме. Затова винаги е добра идея да си оставите нещо за следващия път.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.