По пътя: На Север към Рая


2 юни 2016 текст и снимки Вера Гоцева
Преди време баща ми каза, че ако не съм била на северното Черноморие поне веднъж в живота си, не съм живяла. Оттогава минаха много години и дори направих първото си гмуркане с водолазни бутилки в Русалка, където се влюбих в суровото северно море. Но така и не се връщах натам. Само споменът продължи да ме преследва и днес е причина да поема на това пътешествие. Точно сега е моментът – преди сезона, когато колите със софийска регистрация вече са полазили на юг, но на север е съвършено празно.


Противно на логиката, която би ви качила на магистралата за Варна, съветвам да избегнете този лош път и да хванете Тракия към Бургас. Ще имате доста повече километри на север след това, но поне ще са по-безболезнени и приятни. След Варна и Балчик, чак до Калиакра животът си тече нормално, но стигнете ли веднъж носа, забит навътре в морето, всичко се променя. Времето забавя ход до степен на замиране, а яркото слънце се смесва с по-силен вятър. За мен границата на севера е точно тук. С всеки изминат километър нагоре става все по-диво и все по-красиво.

Спрете на Калиакра само за малко, колкото да усетите вятъра по лицето си. Не повече, защото гледката на оградения нос, за който има вход и сергии досами скалите, боли. Грозно е как алчната човешка река превръща това място в пазар. Предполагам, че в някакъв момент ще го спасява единствено близостта на Мидената ферма Дълбока, където трябва да обядвате поне веднъж. Пълна е по всяко време на годината, защото храната е безкрайно вкусна, цените – нормални, а това, че морето се бие в краката ви, докато ядете – несравнимо с нищо.


С поглезен стомах оттук се качете в колата и продължете към Камен бряг. Добре познатата хипарска история там също се е променила и красотата на Яйлата отново е с вход. Безумно е как по средата на нищото има будка, която къса билетчета към полетата и скалите. Лично аз не се възползвах от таксата, която би ми позволила да прескоча невидимата линия на резервата. Иначе селото е все така хубаво, макар и разширено с нови къщи.


Следващата точка нагоре по картата е Тюленово, но нека стигнем дотам. Няма думи, с които да се опишат празните пътища между селата на север. Безкрайни житни класове и полета с нацъфтели макове и лавандула оттук до хоризонта, полюшвани нежно от вятъра. Огромни и лениви електрически мелници, накацали край тях като бели исполини. Докато очите попиват всичко това, в ушите звучи само тихото "ффффффффуууу" на морето някъде отдясно. Това са километри в простора, които никога няма да забравите. Няма значение в коя отсечка се намирате, целият път е такъв.


Стигаме до Тюленово. Задължителна спирка за водолазите – заради подводните пещери, както и за всеки, който обича морето – заради дивите му кътчета тук. Селото е малко, спряло и с няколко хотела на самия бряг, но ако денят не е свършил, продължете по пътя си. Минете през фара на Шабла, за да снимате металните съоръжения, разкрачени в морето като гигантски паяци, а после може да се отбиете до плажовете наоколо. След село Шабла пътят не спира да бъде красота, която минава през Езерец и стига до Крапец, където вече е удобно за нощувка. В момента повечето къщи за гости са затворени, но в хотел Яница ще спите за 44лв в двойна стая и сутрин ще гледате морето от балкона си.


В Крапец иначе не се случва нищо, само слънцето минава от изток на запад и после отново. Улиците му са тихи, а брегът – пуст и безкраен. На разходката по него ще ви придружават само ятата корморани и далечният силует на Румъния. Плажовете на северното Черноморие са спокойни като в детството ни, природата все още е господар и уважението на местните хора към нея пази тези брегове чисти и диви. Водата още е много студена, но ако можете да търпите, нагазете в морето – толкова километри изминахте, за да стигнете до него точно тук.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.