Открито & Покрито


28 април 2016
Новите места в града тази седмица носят имена на исторически епохи и са тук да ни надживеят. Хубавото е, че фиданките в парк Възраждане ще бъдат буйни дървета в бъдещето. Лошото е, че руините в комплекс Антична Сердика вече мълчат за миналото.

Парк Възраждане


Тръгваме към новия зелен участък в Зона Б-5, когато никой друг не е изкушен да го тества – тъжна понеделник сутрин, на капки разстояние от поредния пролетен порой. Затова и заварваме парка гол, но иначе по европейска кройка – с широки алеи, здрави пейки, зелени хълмчета със свежа трева, цветна детска площадка с хубава настилка и катерушки и тоалетна, през която минаваме без страх и други нехигиенични чувства, след престой над работещата чешма. В наше дясно зад решетки виждаме и комплекс, достоен за титла като Европейска столица на спорта 2018, в който, според сезона и възможностите, ще редуваме кънки на лед с плажен волейбол. Остава да разберем две неща – дали паркът ще издържи сблъсъка с балканския ни темперамент и дали е направен достатъчно съвестно, за да издържи темперамента на времето. Това лято няма да му е най-силното, предвид немощната сянка на фиданките, но след няколко години може би ще дойдем пак с одеяло за пикник.

Антична Сердика


Когато влизаме под стъклените куполи на комплекса, погледът сам се вдига нагоре – към върховете на Министерски съвет, Партийния дом и Президенството, с развяти към облаците флагове. Друга красива гледка в Антична Сердика няма – встрани останките са притиснати като в тунел. В работен ден доста хора са дошли да снимат с телефоните си древното ни наследство, но камерите им, също като нашата, постоянно се извръщат от него. Не само без конкурс, това важно място в града е направено без концепция и без очи – дотолкова, че ни се плаче. Цимент върху каменните руини, за да залепим отгоре равни плочи? Имаме го. Лъщящи плоскости по стените и лъщящи плочки по земята, които дават чувството, че си в подлез на метрото? Защо не. Ред "антични" колони, които свършват преди да стигнат тавана? Случва се. Други колони, които вече държат покрива, но приличат на огром­ни пластмасови тръби, забодени сред останките? Може. И това е без да влизаме в детайл – не сме нито археолози, нито историци, а само едни обикновени хора, които веднъж минаха оттук.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.