Око за сцената: Яна Лозева


17 март 2016 текст Севда Семер
Като на всеки фотограф, и на нея й е трудно да бъде в полето на фокуса, предупреждава преди срещата ни. После обаче влизаме в разговор за едно от нещата, които са й най-приятни – снимането за театър, и историите започват да се отвързват сами. Извън залите на Народния, Сфумато, Сатирата, Азарян и НАТФИЗ, във всичките й кадри нещо блести и ни привлича: от жестовете на непознати в изложбата Immediate Light до проекта Адата, за който прекара няколко дни с острова на Марица на миналата One Architecture Week. Днес обаче, дни преди обявяването на Икарите, се срещаме с Яна, за да говорим не за острови и странници, а за сцени и актьори.


Опакометаморфози
Започнах да снимам сцената още в трети курс на НАТФИЗ, има договорка между факултетите – фотографите сме там за постановките на учебния театър. Това е супер, защото ти дава практика, но без огромното напрежение. Тогава тези учебни спектакли ми се усладиха – комфортно ми е, никой не ми обръща внимание и не се притеснява пред камерата, а в същото време имам тотален достъп. Харесва ми да снимам лица по репортажен начин, за което иначе нямам възможност – ако знаят, че съм там, хората се напрягат, а ако не знаят, може да си имам неприятности. Особеното в театъра е, че хем снимаш, хем никой не мисли за теб – ти си най-малкият проблем на актьорите, това ти дава свобода. Иначе да – стоиш на тъмно, трябва да си ужасно концентриран, изморително е, селекцията после е тежка, но като цяло е много сладко. Когато снимах Опакометаморфози, беше особено хубаво: сценографията беше красива, а и с едно страхотно осветление, бях много доволна от резултата. И май тогава си казах, че ми се иска да продължа да правя това.


Чайка
Имах възможност да снимам дълго време репетициите, което беше страхотно. В по-ранен етап те са ми любими, защото са извадени от стреса на генералните репетиции или премиерите. В тази спокойна атмосфера има време и за шеги, и за експерименти, и за опити. Работеха на парчета, спираха често, Явор говореше интересни неща на актьорите – винаги е кеф да слушаш добри режисьори. Като фотограф да съм там е уникално: пред погледа ми се случва нещо тайно. Трябва да реагирам на момента, не е като да правя пейзаж и да мога да съм бавна, пък и нямам никаква власт над това, което се случва (а аз и по принцип не обичам да режисирам хората). Да снимам Светлана Янчева и Снежина Петрова, докато работят, също беше жестоко. Може би единственото неприятно е, че после не успявам да се отделя от този опит – хем не мога истински да го преживея на репетицията, защото се концентрирам фотографски върху някакви неща, хем пък знам какво се случва, така че ми липсва неподправената реакция, ако гледам спектакъла готов. Понякога след снимки ме питат: "И как беше това представление?", а аз отговарям – "не знам!".


Процесът против богомилите
Тогава за пръв път снимах в Народния и малко се бях шашнала. И преди съм била зад сцената, защото леля ми е главен шивач там, но беше голям стрес, естествено. По етажите и стаичките вътре е много благо – дори на административния етаж го има усещането, че си в театъра, те са едни килими, едни картини, толкова е приятно. На последния етаж някой постоянно глади, друг шие, обсъждат нещо, после докато чуваш как сценичните работници се шегуват, виждаш големите сандъци пред сцената. Това представление беше сериозно предизвикателство заради сценографията му – тя е много тежка и не позволяваше да се движа из сцената. Беше супер да гледам как работи Грети (Маргарита Младенова – бел.ред.): много е експресивна, но не като тези режисьори, които крещят, защото нещо трябва да се крещи. Тя има огромна страст към това, което прави – и показва и възмущение, и възторг. Да имам възможност да го заснема беше интересно и мисля, че кадрите ми казват нещо и за нея, и за самата постановка.


Гео
По време на генералната репетиция на пода видях един мъничък надпис с молив: Гео. Заснех го и го пратих към театъра с останалите кадри, а те пък го сложиха в списанието. Понякога си правя разни такива експерименти, много неща могат да говорят по един или друг начин за постановката. На Гео отново имах възможност да снимам в по-начален етап и да слушам разговорите. В този период всичко е много интензивно и се случват големи, важни промени – можеш да го видиш по лицата на хората дори. Има и от другото – малките моменти, в които някой спира да каже, че му стягат обувките, друг се е порязал на декорите. През цялото време, докато бях там, само да погледна нагоре и виждах над главата си тавана на Народния театър – това май винаги ще ми е вълнуващо.


Между празниците
Огромната сцена и малкото място имат различна прелест. В малкото чак въздухът става по-гъст. Особено хубаво ми беше, когато снимах Между празниците в Сфумато, защото така се случи, че познавам всички, намесени в него. Всъщност и текстът е направен по интервюта с актьорите, което беше още един пласт; накрая се получи много лично преживяване, почти семейно ни беше. Снимах по време на генералната репетиция – и тогава, както винаги, гледам да съм деликатна и незабележима, за да се получи добре. Пък и самият екип са достатъчно добри професионалисти, за да забравят за това постоянно щрак-щрак-щрак, което няма как да не чуват.


Продадено
Тръгна от НАТФИЗ и всъщност е студентски проект – дипломният на класа на Иван Добчев (режисирани от Маргарита Младенова). Освен че ми харесва, беше и страшен кеф да го снимам, защото е толкова динамично. Понякога един спектакъл може да е вълнуващ на сцена, но на фотографиите му изпада смисълът – което може да зависи и от движението. Затова беше благодатно да снимам Продадено, беше много игрово. Но най-хубавото беше, че имах възможност да направя няколко кадъра в гримьорната. Там има един бъз от хора и напрежение, някой пита къде му е ластика, друг търси молив за очи, пият се кафета, пуши се цигара от цигара, всички са трескави. Зарежда тази енергия, а можеш да видиш и жестоки работи. Веднъж снимах едно представление, за което трябваше да се донесат килограми лед и после пристигна един човек с мачете, за да го нареже – как да не ми харесва да се мотая из коридорите на театъра?!


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.