Музейко разбира от наука


10 септември 2015 текст Дима Чакърова, снимки Ралица Димитрова
Една майка и двете й дъщери влизат за тест драйв в още неоткрития Музейко, за да ни разкажат колко просто нещо може да бъде науката и колко е сложно да управляваш багер.


Когато си малък и имаш да откриваш големия свят, всичко е важно – и как изглеждат нещата по време на експедицията ти, и как те карат да се чувстваш. Още с приближаването към сградата виждам, че Музейко знае това. Когато преди половин година с по-голямата ми дъщеря щурмувахме няколко подобни места във Виена, в които децата учат чрез опит, се питахме кога и тук ще имаме поне едно. Отговорът е "сега" – днес влизаме за тест в първия детски научен център и музей у нас.


На входа сме странна компания: аз – на 30-и-няколко-си; Ана – на 7, леко скептична към непознати неща, хора и места и с главна цел в живота забава, забава и пак забава; и Божидара – на 3, весела, отворена към всякакви новости и считаща, че крехката й възраст не е аргумент да не опита всичко, което й се струва интересно.


"Музейко ми звучи като малкото на музей, много е забавно", казва Ана, докато махаме за здравей на триъгълника с любопитни очи пред портата и влизаме в света на науката. Ще я откриваме основно чрез допир (тук няма да чуете или прочетете "моля, не пипайте!"), проба (колко пъти можете да се мушнете през корените на дърветата и да захраните жилищен блок с вода и електричество?) и задаване на въпроси (и супер подготвени да се чувствате, всеки родител ще има нужда от помощ­та на гидовете, благодаря им много).


Музейко има три тематични етажа – минало, настояще и бъдеще, и с интерактивните си експонати и игри покрива важните теми, свързани с природата, космоса и града. Предава знанията си ненатрапчиво и бързо се превръща в пръв приятел на детето, от онези, на които всеки родител би се зарадвал – умен, забавен, знаещ и спретнат.


Започваме от началото – праисторията. През цветните гумени корени на великанското дърво във фоайето ("тооолкова забавни" и истински, че веднага решаваме да си направим и вкъщи), слизаме в подземния свят с неговите тайнства – археология, палеонтология, скали и пещери. Въпросите се състезават с тестването, тичането през пещерното мостче и звуковия фон, имитиращ образуването на сталактити. Оставаме 10 минути на мястото, където със скок предизвикваме изригването на вулкан – на момичетата все пак са им нужни няколко опита, за да са сигурни, че цялата лава се е спуснала по планината. Всички сме пленени от реалистичните макети и възможността да се усетим "на мястото на събитието", а новите факти и знания текат леко и се лепят лесно. "Представяш ли си праисторическата принцеса, която намира съкровища под земята", хихика Ана, докато почиства с четчицата на археолога останки от миналото. 2 минути по-късно малките изследователки са на машината, която пренася различни полезни изкопаеми и играта е неочаквано зарибяваща.


Етаж по-нагоре попадаме в настоящето. "Хей, жабке, какво виждаш?", говори си Ана, докато наблюдава света през очите на различни животни, а после двете с Божидара пробват костюмите на пчеличка и прилеп. Урбанистичните процеси се оказват не по-малко интересни от природата – големият робот, който произвежда електричество за семействата в апартаментите и пътят на водата по канализацията са проследени детайлно и заснети специално. Най-горещата точка на етажа обаче е големият жълт багер с непослушни щипки: "Ей, ама тук си трябват бързи ръце, мамо. Моооля те, хвани ни нещо", настоява Ана, така че се налага да седна да пренеса малко тухли.


На етажа на бъдещето и трите притихваме – защото е някак космическо, а и на някои от нас физиката не ни е най-любима. После обаче заедно откриваме, че ученето не е само формули и наизустяване на неразбираеми описания. "Физиката е, когато ти падне химикалът" или "когато пуснеш нощната лампа, преди да заспиш", казва ни Музейко и действително тук всичко изглежда просто като детска игра. Като изключим собственото му построяване: откритата площадка отвън е проектирана по всички правила на енергийната ефективност и сама задвижва атракционите си чрез слънчева генерация; големите прозорци пускат светлината щедро, но се покриват с бяла мъгла веднага щом слънцето стане заслепяващо; кафенето с чист еко дизайн примамва да подвиеш крак, но откъде време, когато толкова неща чакат да бъдат пипнати и изпробвани. "Да се качим на покрива, за да видим метеорологичната станция", предлагам смело на момичетата, за да чуя поредното "Ей сега, само последно да пусна топката по спиралата…"
"Наистина последно" прозвучава безброй пъти преди наистина да си тръгнем. Но майка, дъщеря 1 и дъщеря 2 си обещават да се върнат пак в Музейко веднага щом отвори на 1 октомври – тогава, много моля, цял ден не ни търсете за друго.

Музейко е на ул. Проф. Боян Каменов 3 и ще бъде открит на 1 октомври
muzeiko.com




 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.