Архивът на сем. Стоянови


2 март 2017 текст Нaталия Иванова
"Даваш 125-а скорост, 5.6 бленда и гледаш да не си срещу слънцето", е първият урок по фотография, който Тихомир Стоянов получава през 2005. По-късно учи и висше за работа зад обектива, но постепенно разбира, че предпочита да дава нов живот на кадри, които някой друг вече е направил.


Така го засичаме в инстаграм да събира своя Imaginary Archive от "намерена фотография" (жанр, при който се взимат изгубени или изхвърлени снимки от неизвестен автор и се поставят в различен контекст). В общата колекция на Тихомир изпъква един фамилен албум – на въображаемото социалистическо Семейство Стоянови, сглобен след дълго тършуване в кашони с изоставени ленти из цялата страна. Понякога аматьорски забавен, друг път – истински стойностен, той най-вече е ценен портрет на времето през очите на хората, които са държали фотоапарата срещу големите и малки събития в живота си. Днес и ние надничаме в тях, а кураторът на архива разказва зад кадър – за обиколките на битака, нощите над скенера, откритите таланти и неизбежното усещане, че си воайор на нечий чужд живот.


ЛЕНТИТЕ
През 2010 имаше бум на нови ленти с изтекъл срок, откраднати от някой склад, които попадаха на битака, а ние ги търсехме, защото с тях се получават много интересни образи. Непрекъснато ровех и питах, но винаги намирах филми, които вече са снимани. Започнах да ги купувам от любопитство, а и си имам колекционерски уклон – събирал съм какво ли не, от цигарени кутии до капачки, марки и монети. Едни от първите снимки, които открих, бяха от телевизионен театър в БТ (Българска телевизия) през 60-те, когато сградата е била все още в Пловдив. Сканирах ги и започнах да забелязвам истории в тях. След това изкупих целия архив на един фотограф от Горна Малина. Неговите се оказаха много любопитни, почти на границата с изобразителното изкуство. Имаше всичко – от портретна фотография, която регистрира бита в селото, до майки с деца, обущари, дори комбайни. Така вече четири-пет години се занимавам с това. В един момент вкъщи стана страшно – пликове, албуми, хиляди снимки навсякъде, затова се наложи да взема таван за ателие. Трудоемко е и изисква много работа, но си купих по-хубави скенери и нещата започнаха да се движат по-бързо.


ПРОЕКТЪТ
Има много хора, които събират намерени кадри – купуват от битаци, разпродажби, антикварни магазини, най-вече заради историческите данни, артефактите и обектите вътре. Това обаче е колекционерска работа, докато намерената фотография не се интересува кой е авторът и кои са заснетите, а по-скоро разказва за времето. Когато купиш 50 или 100 филма в кутии, в тях има много истории и това е хубаво, защото можеш да видиш всичко и да го поставиш в нов контекст. В проекта Семейство Стоянови искам да подредя албум, който имитира ежедневието на едно най-обикновено социалистическо семейство. Хората постоянно разпознават живота си в него, ситуациите и дори елементите в кадъра – телевизорът, вазата, мебелите. По този начин се получава социологическо наблюдение на времето.


АЛБУМИТЕ
Всеки автор по някакъв начин е картотекирал филмите си: Сватбата на Гошо, С Мимето на море, Автопортрети. Понякога пише дори как точно са снимани, с каква скорост и бленда, особено ако са с диапозитив. Отскоро купувам често и цели албуми – семейни истории, които обикновено са разказани доста стандартно: среща, сватба, деца, децата в казармата, децата се женят, децата ги няма. Можеш да доловиш кураторската работа в тях, как са ги събирали и подреждали. Имам например около 300 филма само от един човек – съдебен адвокат в Тутракан, който е снимал едновременно и престъпления, и семейството си. Можеш да видиш целия му живот: мизерната къща, как спят на нарове, единственото легло, масата, как децата им растат, как са отличници, всеки техен рожден ден, неговите пътувания. Този човек има страхотно чувство за композиция и светоусещане, много неподправен талант. Това, разбира се, е доста интимно и понякога се чувстваш като воайор. Интересно е, че сега за един ден виждаме толкова снимки, колкото хората по онова време са виждали за една година. А пък общото ниво сякаш пада.


СЪВПАДЕНИЕТО
Засега никой не се е разпознавал на снимките, но ми се е случвало аз да позная някого. На един от филмите имаше завито листче с надпис "Кукери, село Габарево". Съпругата ми е от там и когато се загледах, забелязах майка й като съвсем младо момиче. Събудих я, понеже винаги сканирам нощем, и тя потвърди. След това я занесохме на родителите й, а те разпознаха всички на площада – от кмета до съучениците си. Това е единственият подобен случай. Иначе досега не съм имал проблеми с авторските права. Говорил съм с доста хора в други държави и съм разбрал нещата по този начин: когато извадиш една снимка от контекста на нечий живот и направиш нов проект, както е при мен със социалистическото семейство, авторството е върху концепцията на проекта, не върху снимките.


ТАЛАНТИТЕ
Имам и други проекти с намерена фотография. Първият е TV Time 1969 – в него едно момиче на 20-ина години е снимало два филма само на телевизора си. На тях са героите от деня, нещата, които са вълнували хората по това време – Лили Иванова, Йорданка Христова, Анахид Тачева, Любка Кунчева. Вторият се казва Подарявам ти лика си и е изцяло с портретни снимки, а на гърба им пише неща като "когато ме забравиш, скъсай я". Има понякога и отделни снимки, които ми взривяват главата – като един портрет на човек, който държи свещник. Помня, че го гледах няколко дни и се вглъбявах в него, а вероятно е било просто експеримент с цел да се види как апаратът работи на тъмно. Има много фотографи, които лесно можеш да сравниш с истински класици – ако са имали поле за развитие и изява, би било гениално. За съжаление обаче по онова време фотографията е колективен труд, в нея няма авторство, нито пък индивидуалност. Затова аз искам да покажа другото лице на социализма – не пропагандната гледна точка, а чистото и неподправено око на снимащия, което не може да се намери в БТА или държавните архиви.

Imaginary Archive е на instagram.com/imaginaryarchive


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.