Кой е Димитри Ферхюлст?

14 декември 2017 текст Наталия Иванова
Книгата му Животът, гледан отдолу тъкмо излиза на български език, а нишката в нея се разплита на тротоарите в София – затова вървим по стъпките на "един от най‑награждаваните съвременни белгийски автори" и го опознаваме по-добре, преди да му стиснем ръката му на 24 януари.


"Не съм от културно семейство. Нямахме книги. Нямаше музика. Имаше само едно малко радио. Четенето открих едва на 14", разказва Ферхюлст. Расте в провинциалния белгийски град Алст като нежелано дете на двама души, които пият толкова често, колкото и хвърлят чаши един по друг. На 14 вече живее в дом за изоставени деца, за което в страната му се говори тихо заради иначе изрядната социална система. "Аз съм от първото поколение бедни хора, които са имали възможност да напишат книга. Бях в сиропиталище, но поне не се налагаше да спя под мост. Дори можехме да завършим средно образование, научих се да чета и да пиша. Възприемам го като подарък от правителството."

По-късно влиза в университет, но така и не го завършва. По две причини: "първо – бях твърде глупав, второ – нямах време да уча. Бях без родители, така че работех във фабрика по 38 часа седмично. Разбира се, трябваше и да пия, да танцувам и да правя любов, все пак бях на 18." Истории от тези години се събират в първата му "официална" книга през 1999 (преди това сам издава свои разкази). Ръкописа ѝ приема само един от седем издатели, на които го изпраща. "Много съм му благодарен. Той инвестира пет години в моите книги, които тогава не се продаваха почти изобщо. Просто вярваше, че съм добър писател. Когато се появи първият ми бестселър, изведнъж започнаха да ми казват "хей, ела при нас". Аз обаче реших да остана лоялен на онзи, който повярва в мен, когато друг не ми подаде ръка."

Пробивът му, както сам го нарича, е романът Хотел Проблемски от 2003, заради който живее известно време в бежански лагер. Книгата разказва за живота му там от името на етиопския фотограф Бипул Масли, но не с тежък драматизъм, а с жив, лек език и тънка ирония, заради която го сравняват с Вонегът. Три години след това Ферхюлст пише и De helaasheid der dingen (Неудачниците) – полубиографичен роман, който разказва за детството в семейство на баща алкохолик и майка, описана като "буржоазна крава". Тя впрочем завежда обвинения за обида още след първата му книга.

През 2008 излиза и следващият му роман, за който печели важната награда Libris – Шибани дни върху едно шибано кълбо, издаден като безплатна притурка в белгийско списание. Ферхюлст може би звучи като циклон, но всъщност е окото на бурята: с литературата си той говори прямо и в детайли за проблеми, които могат да се избегнат извън страниците.

Животът, гледан отдолу
е първата му книга, преведена на български, а сюжетът ѝ стъпва на жълтите павета в София в продължение на почти век – от 1918 до 2015. Фокус в него е животът на една пенсионерка със синя кръв, която "осмисля битието си между смазания си от системата съпруг писател, безбройните любовници, правенето на еклери и разходките до книжарницата на Славейков, откъдето купува всички книги на един писател, взел Нобелова награда незаслужено". Езикът на тази история ни запознава добре със стила на Ферхюлст – ярък, жив и ироничен, но и състрадателен към своите герои, които живеят във фалшивата свобода на един политически режим.

Животът, гледан отдолу излиза от Жанет 45 за 13лв

Ферхюлст гостува във Фотосинтезис на 24 януари от 18:30


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.