Една Зелда на Елин Рахнев

9 ноември 2017
През 30-те Зелда Фицджералд казва, че иска да напише красива книга, за да разбие сърцата, които скоро ще престанат да съществуват – книга на вярата и малките спретнати светове и на хората, които живеят по философията на популярните песни". Стихосбирката, която Елин Рахнев кръщава днес на нея, звучи сякаш като тази книга.


"Винаги съм посягал към поезията ужасно притеснително, защото смятам, че писането ѝ се случва, когато всичко в теб се взривява и няма как да не го кажеш, да не го пуснеш от себе си. Мисля, че и Канела беше такава книга, и Октомври. И Зелда е такава книга, но тук има една доза мъдрост в повече, една идея повече философия, може би пак заради времето. Издавам поезия много рядко, горе-долу на 10 години, а това са големи крачки във времето и пространството. Понякога са болезнени, понякога – прекрасни, сякаш винаги си на едно виенско колело, което се качва и слиза. И всяко десетилетие разказваш наново за него", споделя ни Елин. През всичкото това време той действа като театрален драматург, но не спира да събира за книгата "едни дъсчици, за които рядко се говори, трудно се споделя, трудно се обговаря и почти не се публикува; болезнености, които съм почувствал по най-естествения начин".

На хартия сега ги прибира издателство ICU. Редактор е Невена Дишлиева-Кръстева, а корицата и оформлението са на Асен Илиев, който слага думите върху петолиние. Сигурно затова Зелда понякога се чете като текст на песен, а друг път – като роман (най‑вече епистоларен), в който един човек разказва най-искрено за себе си. "Много е трудно да се говори за поезия, защото вече си казал всичко с нея", чуваме Елин сега и премълчаваме въпросите си нататък, за да дадем глас на страховете му:

XIII.
Какво не ти възпях, какво остана. Какво от поколенията
скрих – навярно няколко сълзи, навярно два-три шала. Но все
пак беше ли добре – за бъбреците, за обувките, неврозите. За
меланхолиите от пауновата ръж. За дефилето ти
в поезията на народите. За алхимичното в скръбта ти: беше
ли добре. За щрихите, ребрата. За въздуха от борови игли след
възторзите и колената. Достатъчно ли беше за въздишката,
за маниера. И за началото на новий свет, когато сваляш си
корсета.

За деколтето, дето носи вятъра, говорих ли, за ставите. За
гребените, вените – добре ли беше. За култа, дето си сред
младите. Сравних ли фибите ти със гондолите. Затворих ли
сезан, мане, моне, за да рисуват по роклите. Наблегнах ли
достатъчно върху грима и песимизма. Говорих ли добре за
чантите и скулите. Затова, че си принцесата на лудите. Какво
не ти възпях, какво остана. Навярно някой щрих,
навярно малко от тъгата. Не бях ли малко семпъл към ноктюрното
в смеха, походката.

Не бях ли малко по-обран за рамене ти – разкошът на
природата. Достатъчно ли беше за ушите, воплите и
диадемите. За обеците, пред които кланят се и левите, и
десните. За естетиката, с която пиеш и разливаш виното.
За клепачите ти, от които тръгва киното. Наблегнах ли
достатъчно на жеста, на детайла. За меланхолиите разлистили
безкрая казах ли. За невените в ревматизма. За приливите
в очните дъна. За гривните, обувките. За структурата,
принципа на вечността изобщо споменах ли.

ако нещо съм пропуснал, зелда,
аз няма да си го простя
и с черний, гарвановий срам
един елин ще си отиде от света
като бълха
като бълха

Зелда на Елин Рахнев е в книжарниците от изд. ICU, 13лв
Представянето на книгата е на 13 ноември от 19:00 в BitBurger Club (Стефан Караджа 20)


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.