Магическо

29 май 2014 Славина Илиева
У нас месец юни започва с Деня на детето. Вярваме, обаче, че всеки един ден трябва да е празник за всяко дете. И за детето в нас. Затова подбрахме четирима илюстратори и автори, които са белязали нашето детство и до ден днешен носят вълшебството със себе си.


Въздъхваме при спомена за Андерсенови приказки (в превод на Светослав Минков, изд. Народна младеж 1959), илюстрирани от италианския следвоенен художник Либико Марайа (1912-1983). Който ги е притежавал като малък, веднагически би трябвало да си спомни изящните, прецизни рисунки, в прекрасни цветове, които превръщат малката Ида, оловния войник, Елиза и дивите лебеди в съвсем истински персонажи, от които не можеш да откъснеш поглед. Марайа се утвърждава като творец още на 20 години. Основава собствено студио за рекламен дизайн, плакати и дизайн за витрини. През 40-те започва работа в Милано заедно с IMA Pubblicità. Художникът се занимава с почти всичко: рисува обложки за плочи, прави визията за музика към филми, илюстрира приказки. Именно под шапката на IMA Film (компанията променя дейността си) художникът работи и над първия си анимационен филм: Розата на Багдад от режисьора Антон Джино Доменегини. След края на Втората световна война, Марайа се премества със семейството си близо до езерото Комо, където сред тишина и спокойствие се отдава изцяло на илюстрацията. Интересът към таланта му е голям - Марайа работи за най-добрите италиански издателства, получавайки и международно признание. От следвоенното време датира и съвместната му работа с издателството Fabbri (основано през 1947), която продължава до смъртта на Либико през 1983. Вследствие на сътрудничеството художникът слага подписа си буквално под хиляди рисунки. Най-важната творба, над която работи, вероятно остава Приключенията на Пинокио от 1955 (Fabbri). Негови рисунки са съживявали Приключенията на Том Сойер от Марк Твен, Алиса в страната на чудесата от Луис Карол, Моби Дик от Хърман Мелвил, Магьосникът от Оз от Лиман Франк Баум.

Американският автор от еврейски произход Морис Сендак (1928-2012) може би не е толкова познат на българските читатели, тъй като негови книги не са превеждани на български език. Сендак е писател и художник, известен по света с историята за малкия Макс, наказан от родителите си малчуган, който потъва в собственото си въображение, в което бродят диви същества. Прочутите таласъми на Сендак се колкото плашещи, толкова и добродушни косматковци, чиято история режисьорът Спайк Джоунзи екранизира през 2009 във филма Където бродят дивите неща. Историите на американеца са подчертано мрачни. Обяснение за това дава фактът, че детството му е белязано от загубата на роднините му, загинали в концентрационни лагери. Това отприщва у автора идеята за детето, което среща своите страхове и става по-силно. Въобще хрумките на Сендак често са посрещани с неодобрение, а книгите му - забранявани. Това не оказва особено влияние, защото последователите му са наистина много, а хиляди деца заспиват вечер с историята за ”дивите неща”.

Уелският писател Роалд Дал и художникът от Кент Куентин Блейк безспорно са един от любимите ни тандеми. Детските книги на Дал са преведени на български, придружени от симпатичните рисунки на сър Блейк (удостоен е с рицарско звание през 2013). Куентин Блейк публикува първите си рисунки в хумористичното списание Punch, когато е едва на 16 години. Работата му се върти преди всичко около художественото оформление на детски книжки, въпреки че художникът се изявава като писател и куратор. Илюстрациите му излизат извън очертанията на книгите и красят стените на няколко болници във Великобритания и Франция, правейки пациентите щастливи. Героите на Блейк са сякаш набързо скицирани и въпреки това имат цялата завършеност на света. Две драскулки превръщат линиите в истински характер. Спомнете си само за героите на Дал, съживени от молива на Блейк – Матилда, семейство Тъпашки, Вещиците, Големият добър великан.

Говорейки за детски книжки няма как да подминем Биатрикс Потър (1866-1943). Тази така симпатична повелителка на животинки е просто прекрасна в опитите си да разкаже за зайчето Питър, котето Том и мисис Мишимаус не само с помощта на текста, но и с авторски рисунки. Припомняме, че първите историйки, които Потър съчинява, са под формата на писма, писани през 1893 до 5-годишното дете на нейната гувернантка. По-късно самоуката писателка събира кураж и превръща писмата в книжка с илюстрации, които издава съвсем сама през 1901 след отказа на цели шест издателства. Тогава Потър е на 35 години. Интересът й към природата и животинския свят се оформя отчетливо още в детските й години. Тя е предан наблюдател, рисува под микроскоп и внимателно изучава всяка мъничка подорбност от заобикалящия ни свят. Именно в детайлите Потър намира изумителна красота, която успява да преведе чрез молив и четка. Първото българско издание на Зайчето Питър (в превод на Александър Шурбанов, изд. Отечество 1988) заслужава похвалата ни заради решението книжката да бъде в продълговата форма (т.нар. италиански формат). Така мъничкият, съкровен свят на авторката е сякаш кутийка от мека хартия, която те кара да се смалиш и да се скриеш в нея. А след това замаян да се чудиш като малката Люси, дали наистина мисис Тиги-Мигъл е изпрала и изгладила твоите дрешки.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.