Цилиндърът на магьосницата

2 април 2014 Славина Илиева
Тази година светът отбелязва 100-годишнината от рождението на финландската писателка Туве Янсон (1914-2001). По този повод Мумините пристигат в галерия София на Столична библиотека, под формата на изложба, посветена на живота и творчеството на създателката им.


Малцина са онези, които не са чували за Туве Янсон, не са чели поне някоя от книгите й и не знаят как изглеждат странните и симпатични същества, наречени простичко мумини. Почти убедени сме, че повечето от нас не просто са чували или знаят за нея, но са също толкова запленени от перото и въображението на финландката, колкото сме и ние. Родена в Хелзинки в шведско говорящо семейство, Янсон прекарва детството си в средата на артисти (майка й е графичен дизайнер, баща й – скулптор), заобиколена от красиви и причудливи хора и предмети. В допълнение към пъстрата семейна среда идва и родната й страна, също толкова различна, особена и запленяваща. Янсон и двамата й по-малки братя отрастват в студиото на своите родители, а летата прекарват на крайбрежието – сред море, скали, животинки и растения.
Творческите заложби на Туве проличават отрано. Бъдещата писателка е всъщност художник – учи в Стокхолм и Хелзинки, събирайки опит във Франция и Италия. Още в първите й изложби проличава собственият й почерк и усет към форми и цветове. Освен картини, Янсон създава и поредица впечатляващи илюстрации, които са публикувани на страниците на сатиричното списание Garm. Тогава Туве е само на 15. По време на Първата световна война, Янсон намира убежище в собствената си фантазия. Така се ражда забележителният герой Муминтрол, приличащ на хипопотамче. В своя свят Муминтрол не е сам – с него идва и чудато семейство: родители и приятели, всеки с ярко изразена индивидуалност. Мумините са събрани заедно за първи път в дебютната книга на Туве Янсон – Малките тролове и голямото наводнение, издадена през 1945 и писана в периода 1939-1945. Първата същинска новела за мумините обаче се появява през 1946 и то на шведски език – Кометата идва. На финландски е издадена едва 10 години по-късно. Авторските рисунки са неотменна част от книгите - не просто оригинални, но и доказателство за неподражаем стил. Семпли и прецизни, картинките са погълнали текста в себе си и сякаш самите те разказват вместо думите.
Общо 9 са книгите, които Янсон създава в период от 25 години, разказващи за приключенията на Мумините. Успехът им, който става международен с публикуването на третата книга (Цилиндърът на магьосника от 1948), се дължи и на факта, че става дума за семейната задруга. Универсалната тема, вдъхновена от собствената семейна среда на Янсон, е вплетена в една конкретна житейска философия, която струи от книгите й. Почитателите на Мумините веднага ще разберат за какво става дума: размишления за света, остроумни наблюдения, мъдри заключения – ето защо книгите на Янсон са обичани еднакво и от деца, и от възрастни. Дълбочината на историите е удивителна. Не е случаен фактът, че Невидимото дете от 1962 често е цитирана от детски психолози.
В началото на 50-те Янсон подписва договор с един от най-големите ежедневници по онова време – лондонския Evening News, в който художничката трябва да разказва за Мумините в жанра на комикса. Тя се съобразява с правилата, но ги пренаписва по свой маниер. Елементи от едно каре преминават в друго под формата на предмети; вместо рамка виждаме врата, от която историята влиза, за да излезе на друго място.
Привикнала към свободата, Янсон не би могла да се ръководи от задължения дълго време. Комикс поредицата тя оставя на брат си Ларс, който е талантлив илюстратор. Авторката се завръща при чудатите си герои и при изкуството, което й дава смелост и утеха. Въпреки че много би искала хората да я оценяват като художник, а не просто като илюстратор, Янсон знае колко са важни за нея Мумините. В тях се оглежда собственият й живот с всичките радости, перипетии, неволи и важни случки. И тъкмо поради тази причина, когато майката на Туве Янсон умира през 1970, скръбта на дъщерята се излива в страниците на последната книга за Муминската долина. В края на ноември е всъщност първата книга, в която Мумините отсъстват. Меланхоличната есен е обагрила долината на Мумините и в топлата им къща ги очакват всички – Филифьонката, Сниф, Снусмумрик, Мюмлата, но муминското семейство не е там. Мумините всъщност никога повече не се завръщат за ужас на хилядите им почитатели по света.
С това, разбира се, не приключва писателската кариера на Янсон, макар че е символно сбогуване с детството. Напротив – тя доказва, че освен в много други неща, е и добра в писането. Стилът й е елегантен, историите интересни, погледът й улавя нюансите на света. Това проличава в сборника с кратки разкази The Listener (1971), в новелата The Summer Book (1972) и преведените на български език разкази Честна измама (1989).
Множеството лета, които Туве прекарва сред тишина и спокойствие на безлюдното островче Хару, любовта й към животните, природата, изкуството във всичките му форми, интересните родители и познати – биографичните факти са разказани преди всичко на вълшебния език на Мумините. В книгите й за тези създания човек трябва да се вглежда внимателно – там са казани много мъдри и красиви неща. Казани са на езика на думите и на този на образите.

Туве Янсон – живот и творчество е в галерия София в сградата на Столична библиотека до 15 април

Документалният филм за Туве Хару - остров на уединението ще бъде излъчен в зала Вяра на Столична библиотека, 2 и 9 април от 18:00, вход свободен


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.