Пълно био

15 януари 2015
Това не е материалът ни за лимеца и доматите от домат. Но пак ще говорим за нещо истинско и полезно, което се поглъща от кора до кора – биографичните книги от една поредица, кръстена на Фелини.


Актрисата Даян Кийтън вече разказва с топъл глас за приятелството с майка си в книжарниците. Наскоро режисьорът Фатих Акин също начерта черно на бяло пътя, по който е минал от Хамбург до алеята с магнолиите в Кан. И двете биографии са от поредицата на Колибри, наречена на филм-легенда от 70-те не само защото го е снимал Фелини. "Амаркорд" (A m'arcord) значи спомням си и точно това намираме върху тези страници – спомени като от кино лента. В различен формат те предават нататък историите на големи имена от филмовия космос от първа ръка – чрез дневници, лични бележки, интервюта, архиви, изповеди, писма.

Издателството поддържа серията от десет години, което се равнява на 32 издадени заглавия. Ако си спомняме добре, всичко започна с Вим Вендерс. После дойдоха Пачино, Алмодовар, Чаплин, Линч, Брандо, Спилбърг, Тарантино, но в момента ги търсете само в кашоните на Славейков или в библиотеката на приятели, които са се сетили навреме – изданията се изчерпват като топъл хляб (и причиняват душевно зрелище). От Колибри разбрахме, че новата порция биографии включва Скорсезе, а след него ще чакаме Тери Гилиъм и Роман Полански (тук вече ще е много зрелищно). Но да не бързаме толкова – още сме на страница 65 от Някога пак, където Даян Кийтън пише: "Когато бях на четиринайсет, Мама ми подари Моят дневник след една родителска среща в осми клас. Това беше нейната реакция на моята четворка с минус по английски. Бяха ме сложили в така наречената група на глупавите..."


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.