Какво не знаехме за... Акуа Нару

3 ноември 2016 текст Емануела Иванова снимка Daniel Ziegert
Римите ѝ са уроци по история, които прожектират сенките от миналото в днес, за да не се спъваме в тях утре. Преди да влезем на живата ѝ музикална лекция в Sofia Live Club на 11 ноември, преговаряме Poetry: How Does It Feel и надграждаме с факти от историята на една жена, чиято борба звучи вярно – and it feels good


ИМЕТО
Ражда се ЛаТаня Олатунджи в Ню Хейвън, Кънек­тикът и все още подписва с това име авторски текстове и композиции за свои и чужди проекти. През другото време е Акуа Нару – псевдоним със забулен произход, в който явно живее удобно, откакто се помни, защото му е дала цялата си биография. "Бог" и "човек, роден в сряда" са значенията на "аkуa", с които стигнахме до Хавай и Гана, минавайки през десетки спирки от живота ѝ, но потвърждение не получихме. Познайте кое значение си избрахме? Амин.



ЦЪРКВАТА
Всичко започва с госпел под купола, където Акуа расте и попива уроци за живота от местните лидери – до един в женски род. "Пасторът ни беше жена, баба ми водеше неделното училище, леля ми ръководеше църковния хор и дори на барабаните удряше жена, така че аз изсраснах в микросвят, в който водачите бяха чернокожи дами. За мен това беше целият свят, не познавах друг". С годините това се променя, но тогава госпелът запалва интереса към поезията (на Мая Анджелоу и Лангстън Хюз), която пък я влюбва в езика. Всичко си идва на мястото, когато думите започват да звучат добре върху хип-хоп, който чичо ѝ внася нелегално през прага, въпреки забраната за светски мелодии в дома им. Така едва на 9 Акуа вече реди рими с микрофон в ръка, а дали и тогава е излизала на сцена с боси крака – ще я питаме на 11-и.

КАТАЛИЗАТОРЪТ
Растейки, започва да разбира, че светът не е с розовите цветове на църковния микрокосмос. Един ден неволно става свидетел на жесток побой върху чернокожа жена, който оставя жертвата на косъм от смъртта. Случката циментира убеждението ѝ, че правата на жените и парализирането на социалните несправедливости не е мисия, а животът ѝ. Заравя се в политиката, влива се в младежки движения за човешки права, взима дипломи от два университета и съчетава всичко това с първи сценични тръпки и все по-тежко въоръжение с най-силното ѝ оръжие – музиката.



ПЪТУВАНЕТО

"Аз съм дъщеря на света. Искам да отида навсякъде, където има хора, които слушат", казва вече порасналата Акуа, обиколила немалка част от кълбото, на което живеем – с музиката и лекциите си. От 7 години е с постоянна регистрация в Кьолн, но това не я връзва в Германия. Редовно кръжи над Атлантика за записи и участия с Questlove (The Roots), Анджелик Киджо, Rah Digga и Коди Чеснът. Една от териториите, на които музиката ѝ се чувства най-добре, е... Румъния. "Там направо полудяват. Била съм в Букурещ, Клуж-Напока, Тимишуара, Яш – навсякъде е невероятно". Най-важното ѝ пътуване обаче е в песента The Journey, която описва пътя на чернокожите жени през годините до днес. "Често се случва някоя метафора да продължи да ме преследва, след като вече съм завършила песента. Непрекъснато се измъчвам, че може би не съм разказала историята точно и по най-добрия начин. С тази песен обаче не е така, доволна съм от нея и дори мисля, че предците ми биха се гордели".

Акуа Нару е в Sofia Live Club на 11 ноември от 21:00, 30лв от eventim.bg


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.