Три за щастие

2 април 2014 текст Никола Шахпазов
Три страхотни и абсолютно различни албума, които правят пролетта по-красива.


†††
†††
Sumerian
Следим внимателно Crosses още от неочакваната поява през 2011 и има защо да сме доволни, че макар и бавно, проектът върви напред. Зад трите кръста стоят Чино Морено (същият, от Deftones) плюс неговите дружки Шон Лопес (важна част от вече несъществуващите Far) и Chuck Doom, но напук на стабилния си рок бекграунд, тук тримата изобщо не наблягат на шума и китарния дисторшън. Някои наричат музиката им вещерски хаус, което намираме за забавно, но недостатъчно точно – всъщност Crosses е подходящо за феновете на UNKLE, Recoil, NIN и дори Massive Attack. Тук ще откриете много осемдесетарски моменти, електронен минимализъм и доволно много мрачно-интровертни краски. Парчетата в едноименния им дебют всъщност са нови версии на материала от вече издадените две ЕР-та плюс композиции, които бандата предвиждаше за трети малък албум. Разбира се, всички заглавия включват буквата t, която е заменена от паметен кръст, ето така – †his Is A †rick, Nine†een Nine†y Four или просто . Готина игра.

Thievery Corporation
Saudade
ESL

Thievery Corporation никога не са били весела и безгрижна банда, затова и новият им албум е подчертано меланхолична добавка към вече сериозната им дискография. Названието сякаш казва всичко – португалската дума saudade означава ”копнеж по някой, който е изгубен или нещо изгубено”, а тъжните нарисувани очи на девойката от обложката на албума изразяват горе-долу това. Този път Thievery са се гмурнали още по-дълбоко в културата, ритъма и (неминуемо е!) тъгата на любимата им Бразилия, изследвайки и препредавайки местната душевност с онази смес от боса нова, лек джаз и дълбоки електронни звуци. Както най-добре си знаят, всъщност. В делото са им помагали дузина отлични музиканти, а вокалите са поверени изцяло на дами, сред които изпъкват гласовете на Карина Зевиани (от Nouvelle Vague) и Лулу Геличкани. В сравнение с The Richest Man in Babylon и The Cosmic Game, Saudade звучи малко странно равен и лишен от ясни акценти, но пък ние намираме цялостното звучене за адски кохерентно и увличащо. Ръкопляскания.

Black Submarine
New Shores
Kobalt

Black Submarine са съвсем нова група и едновременно с това – не съвсем. Всъщност те съществуват още от 2008, но дълго време се казваха The Black Ships – под това име записаха няколко парчета и един малък албум, но преди две години се превърнаха в Black Submarine. По-важното в случая са хората, които движат черната подводница – Ник МакКаб и Саймън Джоунс (тоест гръбнакът на The Verve), Дейвид Роси (сътрудник на Goldfrapp и Coldplay), Миг Шилас (някога в Portishead) и вокалистката Амилия Тъкър. Дебютът им New Shores е амбициозен, макар и малко разхвърлян – в него има доволно много сайкъделия (докато слушаме Here So Rain се изкушаваме дори да я наречем седемдесетарска), малко мечтателно-пасторални нотки (Move Me a Mountain), тежък трип хоп (Black Submarine) и почти чист фолк рок (Heavy Day).


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.