Прелестни създания

6 март 2014 текст Таня Трендафилова
Случайно или не, точно покрай 8 март се замисляме за важните дами в музиката – онези с подчертана индивидуалност, силен глас и послания. Изброяваме любимите ни пет в кратък списък, отворен, както винаги, за още предложения.


Джанис Джоплин
60-те никога нямаше да са същите без Джанис Джоплин – единствената жена, способна да се опре (и като глас, и като сценично присъствие, и като прието количество халюциногени) на Хендрикс, Морисън, Клептън, Джери Гарсия и останалите, носещи се безметежно по вълните на психеделик и ейсид рока в онези бурни години. Преди да навърши 30, тя е пяла на култовите фестивали в Монтерей и Уудсток, написала е парче като Piece Of My Heart и е успяла да постигне безсмъртие, отивайки си от този свят в компанията на двама свои верни спътници – уиски и хероин.

Деби Хари
Неугасващата муза на Уорхол и Гигер, перхидролената кралица на пънка с вечния Ray Ban и дънки с висока талия, звездата на Studio 54 и Playboy, експериментаторката с ледена красота и сценично поведение на хулиган – всичко (но далеч не само) това е мис Дебора Ан Хари, позната още като фронтмен на Blondie. Помните я като попрекалила с амфетите старлетка, която безобразно заваля текста на One Way or Another в жалък опит да се овладее? Сега си спомнете как през 80-те прекъсна кариерата си, за да бъде по-близо до сценичния си и сърдечен партньор по време на тежкото му заболяване. А сещате ли се как ударно се завърна в края на 90-те? Деби е вечна. Точка.

Ани Ленъкс
В гласа на тази изключителна шотландка се побират повече октави от нормалното, но колкото и да е парадоксално, това не е най-характерното й качество. Стилът й е. Костюмите с мъжка кройка, неизменната къса коса и силният театрален грим години наред подкопават стереотипите, в чиято матрица музикалната индустрия упорито продължава да произвежда “звезди”. Ясно изразената обществена позиция също не е чужда на Ани Ленъкс – да ръководи антивоенен митинг или фондация за подпомагане на болните от СПИН е съвсем в реда на нещата за нея, както и да спечели Оскар за музика, между впрочем.

Тори Еймъс
Това странно червенокосо момиче с пиано се появи през 90-те сякаш от нищото, за да вгради в акорди и истерични тоналности терзанията на собствения си пол. Когато всичко наоколо беше гръндж и рифове, тя избра клавишите за свой отдушник, рискувайки да я нарекат старомодна, но болезнената й откровеност спечели повече съмишленици, отколкото критици. Нещо повече – смелостта й стигна дотам, че взе няколко емблематични песни, изпети от мъже, и ги префасонира по свой образ и подобие в най-разтърсващите кавъри, които някога сте чували. Пуснете си нейната Enjoy the Silence (или пък мракобесната версия на Raining Blood на Slayer) и вече няма да сте същите, гарантираме.

Пи Джей Харви

Преди почти 20 години една ексцентрична персона с ярко червило, сатенена рокля и (както самата тя си спомня по-късно) с вид на “дрогирана Джоан Крауфорд” ни накара да повтаряме рефрена “Little fish, big fish, swimming in the water” до безкрай, без да имаме и най-малка представа какво по дяволите означават тези стихове. Нейното име е Поли Джийн Харви и оттогава до днес като че ли никой все още не е съвсем наясно в какъв точно стил композира и откъде се взима тази дълбока, но и елегантна меланхолия в песните й. Сваляме й шапка за две неща – твърдата позиция в подкрепа на независимата музика и способността да завърти главата на човек като Ник Кейв. За последното откровено завиждаме.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.