Какво им има на So Called Crew?

14 декември 2017 текст Константин Мравов
Точно преди Коледа So Called Crew поставят поредния маркер за нивото на третата българска рап вълна. И ако насред доста празните лайвове и еднообразния им звук около 2005-06 е имало въпрос дали до нова вълна изобщо ще се стигне, то сега той вече е докъде ще се разпростре капацитетът ѝ.


Вода и вино е следващият отговор. Нека започнем така: в края на 2017 албумът ще разочарова двама фенове на българския рап, които можем да приемем като събирателни образи. Единият иска "здрав ъндърграунд хип-хоп" – добре подредени агресивни рими тип "кой съм аз", които се викат върху бийтове от тежки барабани и хващащи семпли. Вторият е "next level ценител", мечтае си всичко да звучи като Run the Jewels и признава само сложни римови конструкции, независимо дали за Бърни Сандърс или паста за зъби.

Четиримата от така нареченото крю, съзнателно или не, отиват отвъд тези изследвани от тях територии. Семплирането отстъпва пространство на жива музика, която не става за подскачане. Текстовете са филмова лента от рефлексии, спомени, пороци, слабости, комплекси. "Римовата атлетика" е там, но е само за украса.

"Когато съставът на крюто се съкрати тръгнахме с идеята всеки от останалите в него да представи себе си на аудиторията със солов албум. Впоследствие, вече като утвърдена група, да се съберем за общ. Крайният резултат на мен ми е много нерапърски" - Trasher.
 

Предишният общ албум на So Called Crew (Само Ирония) е от 2013 и в момента Гената, създателят на крюто, го определя като "рапърски рими върху бийтове, казано пренебрежително. След него от групата отпадат трима души. Останалите оборудват едно мазе в Борово и го превръщат в една от центрофугите на българския хип-хоп. Следват 5 солови албума (Гена – Програмата, Жлъч – Удар и Светлосянка, Бате Доуен – Ицоfficial, Trasher – Под налягане), които на практика са продукт на цялото крю и го превръщат в една от емблемите на музиката, на която е време да спреш да викаш "черно".

През 2015 Гената е сред многото хора, които доста пъти преслушват To Pimp a Butterfly на Кендрик Ламар. Иска да направи албум с джаз звучене и също толкова реално изсвирени инструментали, защото малко му е писнало да чопли семпли. Хрумва му концепцията за двоичността у човека, която се харесва на МС-тата. Постепенно започват работа по него.

"Албумът трябва да се слуша поне 3-4 пъти. Не става за фон, защото е ангажиращ. На много хора не им стиска да направят толкова сериозна музика, защото няма да има достатъчно слушания и гледания. Аудиторията обаче не е съставена от глупави хора в голямата си част. Тя може да се учи от теб и не трябва да ѝ даваш глупави неща." – Гена

В ретроспекция по онова време всичко им е наред или поне изглежда така. Затова и е много вероятно, ако Вода и вино беше излязъл тогава, да беше пълен с вече познатите "цинични химни за улиците". После обаче "всичко си е**ва майката".

Две години по-късно в "сърцевината" на албума има 3 парчета. В едното МС-то раздробява емоциите зад факта, че е скочил от шестия етаж на блока си. И това не е преживяване на лирически герой, а резултатът от една лятна вечер, след която година и половина крюто излизаше с човек по-малко на сцената. Във второто парче другото МС излива "суровата гадост", в която се е превърнал мозъкът му след приключване на 6-годишна връзка с човек, с когото си е мислел, че ще сподели живота си. В третото продуцентът се обяснява в любов на музиката с помощта на свои приятели на различни инструменти и бийтбокса на Trasher. Крайният резултат те кара да забравиш, че същият човек е правил хитачка като Немилост.

"Винаги съм бил най-искрен, докато пиша. Никога няма да тръгна да ги говоря на някого. Предпочитам да ги чуе сам за себе си и да си представи какво ми е било на мен и какви глупости съм свършил." – Бате Доуен

Изцяло изсвирени са 8 от 12 песни, които съставляват Вода и вино, а вътре преобладават размисли и откровени разкази за истински случки, хубави и лоши. Всичко това може би наистина не е достатъчно "рапърско", ако зациклим на баналната представа за диджей, две MC-та и бийтбок­сър пред надраскана стена на панелен блок. Хубавото е, че в албума си SCC запазват тази страна на културата и типичната ѝ наглост, като в поне няколко парчета не пропускат да ти кажат колко са готини. В тон с концепцията на двоичността обаче съпоставят всичко това с откровено признати слабости.

Какво им има на SCC? Този въпрос си го задават с първото парче във Вода и вино и после всяко следващо е някакъв отговор. В началото са "рапърчета, които си правят главите меки" от пиене и живот. После идват тегавите последствия. Накрая е пречистването и посочването на може би най-пряката причина за всичко – Жажда-та. Най-красивото е, че цялата тази история е разказана толкова естествено, колкото да изпиеш една бира на кварталния спот. Никой от тях не е мислел да я подрежда, нито пък е сядал да пише/прави музика с мисълта за нея. "То просто си стана".

"Ако си свикнал рапът да е единствено някаква говорилня, която подкрепя представа за лайфстайл в главата ти, и не го възприемаш като нещо човешко, по-добре не си го пускай този албум изобщо." – Жлъч

В крайна сметка основният двигател на пичовете е, че им се прави музика, каквато искат и да слушат. Наред с това имат някаква непреодолима необходимост истински да присъстват в нещата си, а не да вадят на конвейер парчета, които ще се харесат на вече изградената им фенбаза. По собствените им думи, последното би отивало на хора, които правят музика в офис сгради, докато самите те водят партизанска война от мазето в Борово и предпочитат изненадите. Независимо дали за някого ще са разочароващи.

So Called Crew са Гена (инструментали и запис), Trasher (бийтбокс), Жлъч и Бате Доуен (рими)

Вода и вино ще бъде представен на 22 декември в голямата зала на Mixtape 5


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.