Какво не знаехме за... Стивън Уилсън

28 април 2016
Наричат го "краля на прогресив рока". Сравняват музиката му с Pink Floyd. От 2008 насам е соло и на обложките му пише просто Стивън Уилсън. Тези три голи факта едва ли ще ви заведат на концерта му в НДК, затова отваряме скрина и започваме да обличаме.


ПОСОКАТА
Животът на Стивън започва в Лондон и продължава в околностите, като се завърта около винилите, които родителите му си подаряват за Коледа. Така едва 8-годишен чува за първи път The Dark Side of The Moon на Pink Floyd и Love to Love You Baby на Дона Самър под пукането на игличката. Омагьосват го дотолкова, че днес признава как те "са почти изцяло отговорни за посоката, в която моята музика пое след това".
 
САМООБУЧЕНИЕТО
Като хлапе ходи с неохота на уроци по китара и скоро ги зарязва. Когато е на 11 обаче спасява една стара класическа китара на път към боклука и започва да дрънка, записвайки се на самоделна система от два вехти касетофона. Баща му вижда какво се случва и решава да му измайстори мултипистов магнетофон – ето как Стивън започва да експериментира с първото си звукозаписно студио. По-късно се научава да свири на пиано, флейта и барабани от групите, в които участва, а накрая сам овладява и всички процеси около създаването, издаването и разпространението на един албум.

ГРУПИТЕ
Започва на 15 като половината от сайкъделик дуото Altamont, после влиза в Karma – училищна прогресив рок група, която "звучеше като бандите, по които си падахме, когато слушахме колекциите на по-големите си братя." Стъпките нататък са трудни за изреждане, но да не пропускаме поне I.E.M., Bass Communion, No Man и The Porcupine Tree. Последната започва като въображаема банда, в която Уилсън свири на всички инструменти и написва сам измислената ѝ история, заедно с биографична информация за "участващите” в нея. После изпраща демо записи на продуценти и журналисти, а след като му дават зелена светлина, започва да развива групата съвсем не наужким.

ВИНИЛИТЕ
"Винилът е като да имаш страхотна картина на стената си в хола. Можеш да я пипнеш, да я наблюдаваш и да се потапяш в работата на артиста", казва Уилсън и прави музика за аудиофили, които не я слушат от iPod или Spotify. Последното му двойно LP Transience е замислено само за грамофон – защото дискът и дигиталните сваляния не дават нищо, което да оцениш или колекционираш. Любопитно е обаче, че през 90-те той самият се "отървава" от всички плочи, преди да осъзнае каква грешка прави и да започне да възстановява колекцията си.

HAND.CANNOT.ERASE.

Името на последния му албум е свързано с историята на Джойс Винсънт – млада жена, която умира в апартамента си в Лондон, без някой да разбере за това цели две години. Близките ѝ изпращат картички и подаръци за Коледа, но не се сещат да я потърсят. "Първата ти реакция е: как изобщо е възможно това?! Колкото повече го мислех обаче, толкова повече смисъл започваше да придобива. Днес ние сме по-свързани един с друг, отколкото някога сме били – имаме интернет, социални мрежи и в същото време сме по-раздалечени от всякога. Тази млада жена с хубава работа е била напълно заличена от съзнанието на всички около нея. История като нейната е символ на живота през 21 век."

КОНЦЕРТИТЕ
Често излиза бос на сцената, защото има "проблем с носенето на обувки още от дете". Прави го често и извън нея, но на концерт има оправдание – оперира с толкова много педали по техниката си, че е далеч по-лесно да няма преграда между тях и краката му. "Така или иначе има килим на сцената, не е като да ходя съвсем бос. Пък и се чувствам доста по-добре". Няма тревоги, Стивън – освен аудио- сме и свободофили.

Концертът на Стивън Уилсън е на 30 април от 21:00 в зала 3 на НДК.
Билети 50/70лв от ticketpro.bg
.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.