Fish Are Jumpin'

13 август 2014 Славина Илиева
Джаз и боса нова – иска ни се такава музика да озвучава лятното време вместо пошли хитове и безсмислени звуци. Представяме ви няколко любими и сами по себе си знакови песни, които издържат теста на времето и се радват на безчет интерпретации. Вечни мелодии за вечно лято и истинска младост.


Chloe (Song of the Swamp)
Написана от пианиста Чарлс Даниелс (1878-1943), подвизаващ се още под псевдонима Нийл Морет, музиката на Chloe се появява през 1927. Текстът е на германеца Гус Кан, известен с работата си към водевилни продукции. Първоначалният замисъл е песента да бъде по-скоро минорна. Сред различните й интерпретации в историята сякаш най-ярко изпъква тази на Дюк Елингтън и неговия оркестър през 1940, който драстично моделира създаденото от Даниелс (заслушайте се в тромпета на Джо Нантън, който сякаш свири, потъвайки в блатистите води). Преди това инструментални интерпретации на Chloe са направени от Бени Гудман (1937), Арт Тейтъм (1938) и Томи Дорси (1940). Що се отнася до вокални трактовки – най-популярната такава дължим на Луис Армстронг, който записва своята версия доста по-късно, през 1959.

Blue Train
Blue Train излиза официално през 1957 под шапката на лейбъла Blue Note Records. Това е първият солов албум на Джон Колтрейн, в който саксофонистът брилянтно си партнира с Лий Морган (тромпет, отбелязваме мимоходом взривяващото му соло в Locomotion) и Къртис Фулър (тромбон). Мнозина описват албума като отделна и много важна глава в историята на джаза изобщо. Използващ блус мелодия за фон, албумът е едновременно френетичен и ”целомъдрен” като звучене – монолитен, но и непредвидим. Говори се, че експериментът, който Колтрейн поддържа в Blue Train, е повлиян от работата му с Телониъс Монк и Майлс Дейвис, които имат свои виждания относно съзвучието и идеи за т.нар. модален джаз (Kind of Blue на Дейвис е образцов пример). Едноименната композиция Blue Train е синтез на опитите, които Колтрейн обединява в албума – имаме подчертана рамка, единна мелодия, която мени форма и съдържание до последния акорд.

Summertime
Summertime е може би най-популярната приспивна песен, част от т.нар. фолклорна опера – Porgy and Bess. Неподправена класика, чиято музика е създадена от Джордж Гершуин през 1935, базирана върху новелата Porgy на родения в Южна Каролина Дюбоз Хейуърд (1885-1940) – първата монолитна южняшка новела, разказваща за живота на чернокожите. Хейуърд работи съвместно с Гершуин, макар и името му да остава в сянка дълго време и той да е считан просто за асистент. Писателят е автор на либретото към операта и на близо половината от ариите (сред които е и Summertime). Гершуин се запознава с книгата на Хейуърд още през 1926 и дълго време е обсебен от идеята да я превърне в музикално произведение. Композиторът се събира с писателя чак през 1934 и съвместно с брат си Айра Гершуин подготвят основите на бъдещата опера. Опусът е завършен през юли 1935 и представлява близо 700 страници с музика, превръщайки се в любимата композиция на Гершуин.

The Girl from Ipanema
Няма начин да не сте я слушали. Изпълнявали са я Астрид Жилберто, Стан Гец, Франк Синатра, Ела Фицджералд, Мадона, Шер. Нейн автор е бразилецът Антонио Карлос ”Том" Жобим, който през 1962 е на върха на славата си – току-що е записал Desafinado със Стан Гец и Чарли Бърд. Именно в същата година Жобим среща момичето, вдъхъновило едно от най-популярните бразилски парчета. Тя често минава покрай бар Veloso в артистичния тогава квартал Ипанема в южната част на Рио. Тя е ”tall and tan”, млада и прекрасна. Първият стих към бъдещата песен е надраскан от текстописеца Виникус де Мораес върху салфетка в бара. Първоначалното заглавие е Момичето, което минава (Menina que Passa), а Жобим изпълнява песента за първи път на 12 август 1962 в ресторантa Au Bon Gourmet в Копакабана, Рио. Планът е песента да стане част от албум на Гец и китариста и вокалист Жоао Жилберто, включващ музика и на Жобим. Момичето от Ипанема всъщност е Елоиса Енеида де Менесез Паес Пинто, родена и израснала в Рио де Жанейро, истинска кариока. Дъщеря на генерал от армията, с който майка й се развежда, когато Елоиса е на 4 години, тя живее на няколко пресечки от прочутия бар Veloso. Барът впоследствие е преименуван на А Garota de Ipanema. През 1966 именно в този бар Франк Синатра се среща с Жобим, за да обсъдят бъдещия общ проект, излязъл през 1967 – Francis Albert Sinatra & Antonio Carlos Jobim.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.