5 групи, които да следите

29 януари 2014 текст Клодин Жендова
Febueder
Един път в годината, малкият британски град Аскът привлича вниманието с кралски особи, пищни шапки, надбягващи се чистокръвни коне, шампанско и приятна суматоха. През останалото време се дивим на тройката музиканти от Febueder, чието първо EP – Soap Carv излезе съвсем наскоро. Говори се, че смътно напомнят Alt-J, че са британският отговор на Animal Collective и че името им се произнася като Бермудския триъгълник, но с Ф. Последното го твърдят самите те, както и че вече записват второто си EP – предполагаем микро шедьовър.

Thylacine
Тилацинът е подобен на вълк хищник с ясно изразена половинчата тигрова окраска. Сигурно бихте могли да зърнете такъв някъде из Тасмания, ако годината бе не 2013, а 1932, когато и последният сродник на Тасманийския дявол е предал Богу дух. Паметта му почитат двама млади френски ентусиасти, чиято музика е твърдо електронна, доста спокойна, силно подсладена, въпреки това – мощна, но в никакъв случай шумна, хищна или агресивна. С две думи – френска работа, която мислим, ще ви е интересно да проверите в Soundcloud.

Banks
Не търсете никаква родствена връзка с Азалия Банкс, Тайра Банкс, семейство Банкс (от Свежия принц на Бел Еър) или пък Banksy. По-скоро ви препоръчваме да обърнете взор (и слух) към The Weeknd, Sohn или Totally Enormous Extinct Dinosaurs – всеки от тях е продуцирал поне едно от първите й парчета. Очевидно хубавата калифорнийка има чудесен вкус за приятели, както и почти ясновидски поглед в бъдещето. А там ви очаква деветдесетарско аренби, безсмъртен соул, чувствена електроника и телефонният номер на дамата (на нейната facebook страница), в случай, че имате да й кажете нещо наистина важно.

Raleigh Ritchie
След великите години на Massive Attack, Tricky и Portishead, ето ви една реинкарнация – умеещият да рапира Raleigh Ritchie се връща към особения бристолски соул, първите му парчета са издадени от знаменития Кендрик Ламар (и са напълно достъпни за безплатен даунлоуд), а ако Frank Ocean до този момент е бил един от ултимативните ви любимци, най-добре освободете малко място в сърцето си. Frank вече няма да е единствен.

Employee Of The Year
... е чудесен съюз между компютри и китари, който дава на френската музика нов десен - "по-елегантен, по-танцувален и по-романтичен". Първото им EP (наименувано просто 1) се лута между поп и техно, ремиксът на It’s Too Late на Wild Belle им носи малко бърза слава, а последната им продукция On My Own щеше да е същински трип хоп, ако не бе така ритмична. За втори път, ако ни позволите, ще обобщим така – френска работа!


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.