Поздравителен концерт

15 ноември 2013
Приятелското споделяне на музика винаги е било забавно. Затова и ние, редакционният екип на Програмата, решихме да споделим онези парчета, които най-често навестяват слушалките на всеки един от нас. Приятно слушане и дано намерите нещо по свой вкус и подобие.


Никола Шахпазов
Black Hearted Borther - (I Don't Mean To) Wonder (от албума Stars Are Our Home)

Шумен шугейз, красив инди рок и трансцедентални лирики от Нийл Халстед (същият, от великаните Slowdive) и Марк ван Хон (Locust). Най-добрият саундтрак за вашата есенна бира!

Дани Николова
Jack The Ripper - I Was Born a Cancer

Парижката инди рок банда Jack The Ripper вече не съществува в този си вид, уви, но трите албума, които са оставили след себе си ще живеят вечно. И дори един ден повече. Затова споделям именно тяхно парче (макар да умувах дълго дали да не ви „закова” с някоя чисто нова, току що появила се на бял свят хубост). Повторно уви обаче за отнетата възможност да видим Jack… на концерт и най-вече – изпълнението на точно това парче. На I Was Born a Cancer вокалът е пиел, пушил и раздавал щедро от оръдията на порока на публиката, изреждайки едновременно с това популярни марки цигари и уверения, че ракът не му е приятел.

Владимир Владимиров
5'nizza - Весна

Феноменалният украински ансамбъл-група-дует 5'nizza се състои от 2-ма човека, които си пасват и допълват перфектно като Чапай и Петка, като Ружин и Диспечера, като Ин и Ян.. Избрах песента Весна, понеже е есен, а и заради тромпетя.
Разказва се за едно джудженце, което се връща, а после не се връща; пролетта хем настъпва, хем не настъпва все още - както е през есента всъщност.

Таня Трендафилова
Faith No More – Ashes to Ashes

Ще слушам Майк Патън дори, ако някой ден реши да запише и издаде албум с маймуна, но в обкръжението на Faith No More този вокален гигант ми е най на сърце. Дори за човек, запознал се с групата няколко години след официалния й разпад, бързо става ясно, че Патън е силен дори, когато подлага на терор гласните си струни в абсолютно неслушаеми композиции, та какво остава за парчета с вградени в строфите вселенски размисли като Ashes to Ashes. Въпреки цялата мрачноватост на заглавието и рифовете си, тази композиция проправя светла пътека в душата с едно просто съждение: дай, за да получиш. Целувката на океана и прегръдката на планината, нито повече, нито по-малко.

Калина Линкова
Dead Can Dance - Amnesia

Dead Can Dance, едно от първите музикални открития в гимназията, бяха разкодирани като карнавална микстура между апология към макабреното, трансцедентална красота и невъзможни за описание вокали. По-късно дойде и Лиза Жерар сама по себе си (без групата). За Брендан Пери пък съвсем няма нужда от думи, но ако можех да се омъжа за някого поради гласа, това ще да е той едничък. Аnastasis (от 2012, първа рожба след 16-годишна пауза) веднага ми пасна на меланхоличната меркуриева душа, като изкусно ушита ръкавица, а с четвъртото парче (Amnesia), любовта бе мигновена и… фатална. Заслушайте се в извивката на 4:22 и словото рязко и внезапно ще ви напусне. Но пък ще можете да щъкате необезпокоявано между галактики и вселени. Memento mori! (инак ползвайте амнезията по предназначение и с мярка). Какво да се прави, каквито редакторите – такива и парчетата.

Ивайло Александров
Nightstalker - Children of the Sun

Nightstalker са една от първите гръцки стоунър рок групи и една от причините тази сцена да е толкова силна там. А с клипа към Children of the Sun от последния им албум Dead Rock Commandos, те отдават почит на хората, създали, изградили и поддържащи ъндърграунд рок сцената в Гърция. Лица от банди, лейбъли, барове, клубове, промоутъри – всеки от видеото е частица от независимата гръцка рок общност. Тотален рокенрол култ. А най-якото е, че ще видим Nightstalker за първи път в София от 20 години насам на 5 декември!


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.