Лу Рийд в пет парчета

6 ноември 2013 текст Дани Николова
След 71-годишно пребиваване в света, такъв какъвто го познаваме, идейният двигател на Velvet Underground и бащица на рок музиката, Лу Рийд си отиде. Отдаваме му почит в пет емблематични парчета.


Sunday Morning (1967)
Sunday Morning е откриващото парче от първия албум на Velvet Underground, а по ирония на съдбата неделното утро се превръща и в последната частица време, която Лу Рийд прекара на Земята - физически. Песента, написана в неделни зори, е истински момент на откровеност на фона на останалите, обагрени в чернилка парчета. Заради което и самият Рийд се е колебаел дали действително да я запази за себе си. Радваме се, че все пак го е сторил, осигурявайки на песента близо 45-годишен собствен живот. Чували сме я във всякакви версии, саундтраци и телевизионни реклами (веднага се сещаме за тази на Air France).

I'm Waiting For The Man (1967)
I'm Waiting For The Man е песента, която тласка рокенрола към пределите на зрелостта, а лирическия й герой - към ъгъла на Лексингтън Авеню и 125-та улица, където да срещне въпросния човек от заглавието - дилъра на наркотици. Парчето, наред с Heroin (писани по едно и също време), превръща Лу Рийд в своеобразен поет на улицата и говорител на десетки джънкита, дилъри и широк калибър от градски мошеници. Всичко, казано в стиховете, е вярно (с изключение цената на хероина), а целта не е ни да осъжда, ни да оправдава. I'm Waiting For The Man е може би една от най-известните песни за наркотици. Дели славата си само с 53rd & 3rd на Ramones.

Walk on the Wild Side (1972)
Няма как да изпуснем от списъка с емблематични парчета Walk on the Wild Side - този своеобразен химн на откачалките в Ню Йорк. Всеки нов куплет представя на вниманието ни нова транссексуална личност, за да опознаем историите на Холи, Кенди, Литъл Джо, Шугър Плъм Феъри и Джаки. Интересното е, че всеки от тези персонажи е реално съществувала от плът и кръв персона, чест гост на Анди Уорхоловото студио The Factory. Още по-интересно е, че критиката очевидно не е разбрала докрай смисъла на песента и дори консервативното BBC не я забранило. Макар че на много места "and the colored girls say" е заменено с политически коректното "and the girls all say". Следва "Doot-Doot-Doot-Doot-Doot" и дори най-големите сноби трудно се удържат да не си затананикат.

Perfect Day (1972)
Perfect Day рисува идиличната картина на един наистина прекрасен ден. Много хубаво не е на хубаво, са ни повтаряли още докато сме били дечица, затова сме склонни да повярваме, че зад лустросаната повърхност на парчето се крият мрачни и дълбоки хероинови препратки. Лу Рийд обаче няма ни ден, ни стих, в който да се е срамил от наркотични приказки, така че нищо чудно Perfect Day да е обикновена, откровена любовта история. Включването на парчето в саундтрака на Трейнспотинг значително улеснява нещата, превръщайки я и в двете - искрена любов и химн на наркотиците.

Some Kind of Nature (2010)
Some Kind of Nature е своеобразна еко-историйка на Gorillaz, която звучи така слънчево и бодро, че придумването на Лу Рийд да поеме част от вокалите е същинско чудо. "Лу Рийд искаше да запише вокалите си съвсем сам", разказва басистът на Gorillaz в интервю за The Guardian. "Накара всички да напуснат студиото. Дори и мен! Изчаках обаче докато се залиса с музиката, пропълзях обратно и се скрих под пулта, така че да остана незабелязан. Обичам Лу, но нали, това си е моят албум." What's mine is mine, е казал поетът. Така е то.

и обещаният бонус трак
Pumping Blood (2011)
Последният албум във внушителната дискография на Рийд е изключително неочакваният Lulu, записан заедно с момчетата от Metallica. Феновете го намразват моментално – онези, които обичат The Velvet Underground и Рийд откриват твърде много метъл в парчетата, а почитателите на тежката музика не могат да понасят нестандартните композиции и странния, немелодичен вокал на Лу. Албумът всъщност е блестящ експеримент без абсолютно никакъв хитов потенциал, а Pumping Blood е една от най-емблематичните в Lulu. Хетфийлд и компания развихрят зловеща китарна буря, докато Рийд по-скоро рецитира, отколкото пее мрачни, кървави нарко лирики.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.