Алкохолен blues

16 октомври 2013 текст Таня Трендафилова
5 от най-силните пиянски парчета, на които сме припявали


Tubthumping (I Get Knocked Down)
"Whiskey drink/Vodka drink" – басираме се, че така е известна тази веселяшка песен по всички краища на света, където съществуват кръчми. Нещата обаче съвсем не са толкова забавни, колкото изглеждат на пръв поглед. Анархо-пънк група като Chumbawamba винаги има да каже нещо важно и в повечето случаи антиправителствено с текстовете си. Затова и строфите на Tubthumping често са променяни в движение от бандата в зависимост от поредната социална несправедливост, която се канят да осмеят. Така де, иначе всеки може да изброява напитки и да припява рефрена от баладата Дани Бой. Обърнете внимание и на следния факт – когато от Nike предлагат милион и половина, за да използват песента за реклама на световното първенство по футбол през 1998, Chumbawamba мислят приблизително половин минута, преди дружно да кажат "не". Респект, момчета, казваме ние.

One Bourbon, One Scotch, One Beer
Написан от един южняк (Rudy Toombs) през 50-те, за да стане популярен с гласа на друг такъв (Джон Лий Хукър) през 60-те, този блусарски химн на любовната мъка, удавена в алкохол, се пее в различни версии няколко десетилетия поред. "Старо, но златно" – е изразът, който търсите, а ние отскачаме до бара за един бърбън, един скоч и една бира. В този ред.

Take this bottle
За появата на това парче са отговорни Били Гулд – един от стожерите на Faith No More, и вокалиста на бандата Майк Патън. Автокоригираме се моментално, защото всеки, който има поне 1/8 слух в малкия си пръст, знае, че Патън е повече от някакъв си изпълнител – той е гласов, концептуален и стилов хамелеон, чиито текстове варират в дълбочината си от Достоевски до научна фантастика. Между редовете на Take this bottle откриваме разкаяние, наказание, изкупление – всичко, което не бихте очаквали от един подскачащ на сцената келеш с раздърпана тениска на Lakers. И слава Богу – точно заради това тази песен е гениална.

Alabama song (Whisky Bar)
Вярвате или не, стиховете на това култово парче са написани в далечната 1925 от гуруто на немския епически театър Бертолд Брехт и неговата сътрудничка Елизабет Хауптман, разработила английския превод. През 1966 един приятен младеж на име Джим Морисън решава да преработи втория куплет, а неговите верни другари от The Doors подсилват фокстрот и бурлеска звученето с характерния за собствената им музика орган. Петнайсетина години по-късно Дейвид Бауи прави своя версия с някои доста смели "подобрения" в тоналностите, които тогавашните радиостанции не посрещат с охота. За щастие вкусът на масите към уиски, момичета и долари надделява – и така до ден-днешен.

Brother my cup is empty
Познахте, Ник Кейв. Ник Кейв, който е в състояние да качи сърцето в гърлото ви и да го извади оттам с копринени ръкавици, докато се носи наоколо във френетична смесица между танц и пантомима, облечен в розова тениска на Take That. Този луд австралиец с бакенбарди и неизменно димяща цигара има навика да натъпква житейските си несгоди в ноти и фрази и така (вероятно) да се отървава от тях. В Brother my cup is empty горчивината и отчаянието се леят на реки със самоирония – толкова люта, колкото е последната чаша уиски, изпита на екс. Да, мистър Кейв е толкова силен, че трябва да върви с упътване преди употреба.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.