5 групи, които да следите

10 октомври 2013 текст Клодин Жендова
Поредните петима музиканти, които представяме на вашето внимание.



Благодарение на хлапето от Копенхаген, както фамилиарно я наричат мнозина, музикалният свят научи как се пише и произнася датската буква Ø (ако ви интригува – произнася се като една особена смесица между е и ю, досущ както един французин би казал крайчеца на думата bleu). По ирония на съдбата, MØ (освен първите букви от истинското й име) е дума, превеждаща се като девица от стар датски език, но не, това съвсем не е търсен ефект. MØ не е дете от църковен хор, музиката й е градска, богата на звуци и варираща от Бьорк до Grimes, а самата тя умее да рапира точно толкова добре, колкото и сладко да пее.

Until The Ribbon Breaks

Зад Until The Ribbon Breaks стои образованият по кино дела Пит Уинфилд. Чували сме, че композира под светлината на прожектор, за да се получат хип хоп, даунтемпо серенадите му за изгубени сърца особено кинематографични. Клиповете към тях пък заснема ала Дейдив Линч – с висок интерес към кинематографията и слабо вълнение от наратива. Планира следващата година да издаде албум с аромат, а пък тази, под благословията на лейбъла Republic, трябва да излезе едно най-обикновено LP, което да включва направилите го разпознаваем Pressure и 2025.

Jagwar Ma
Етикетизирането на Jagwar Ma би било крайно лесно и едновременно с това – безкрайно сложно. В лесния вариант казваме само, че Йоно Ма и Габриел Уинтърфилд са всичко, което може да се иска от австралийската инди рок сцена. Повече от Cut Copy и Time Impala взети заедно (по-разчупени от първите и по шейсетарски от вторите). В сложния вариант пък се оплитаме в разяснения за малко манчестърското им звучене, но защо пък не и ливърпулско, на моменти ала Stone Roses звук, парчета на Primal Scream, силно психeделичен мистицизъм, Happy Mondays, хаус и прочее. Нямаме време да пишем кратко, нито пък сили да се обясняваме дълго, затова най-добре чуйте първото им LP – Howlin. Мнозина го нарекоха саундтрак на лятото, ние собствено го намираме безвремеви.

King Krule
Арчи Маршал, както всъщност е истинското име на King Krule, изглежда далеч под 19-те си години – рижаво луничаво хлапенце. И понеже чудното в чудесата по правило е тяхната обикновеност (както вероятно и обратното), истинско чудо е, че когато младежът си отвори устата, отвътре изскача плътен рокенрол глас, а не някакво пискливо, подхождащо на луничави хлапаци гласченце. И за да спрем да обсъждаме външния му вид и да ви насочим към продукта на вътрешния му космос, ще споменем, че първият му албум 6th Feet Beneath The Moon e The Clash, The Smiths и Джемс Блейк в равни дози.

The Hics

Даунтемпо, синтпоп, мракобесност (но премерена), джазово саксофонче и загатване за дъбстеп или най-общо казано – нео соул електроника. Подхванахме я от главата за краката, както би се пошегувал някой възрастен човек, но насочването из стиловите разнообразия е най-трудно и често – неприятно, затова се радваме, че работата е отметната. Остава да добавим романтичната част на нещата, а тя е, че макар да са шестима, The Hics звучат като двама отдавна загубили се, но останали верни един на друг любовници, които споделят едни и същи чувства и мисли, но, за съжаление, не помежду си. Последното излязло изпод таланта им EP се нарича Tangle, там лесно ще усетите тъжното чувство за романтика.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.