Едно + едно = четири

30 април 2015 текст Севда Семер
Празната Зала 1 на НДК се изпълва от гласа на Явор Гърдев, прозвучал от микрофон до сцената: "Отваряме смело сценария на страница едно". Ние не отваряме сценарий, само ушите и очите си. Тук сме, за да видим началото на Квартет – неговият спектакъл-филм със Снежина Петрова и Захари Бахаров. Денят е понеделник, репетицията започва след осем минути.


Можете ли да си представите спокоен следобед в това място, което всички познаваме шумно и живо? Направо усещаш жуженето на тишината отзад, в огромната зала с празни седалки, но това е тишината преди гръмотевицата. Или в случая – преди гласа на оперната певица Мила Михова, който удря със същата сила, докато въвежда Снежина Петрова в първата сцена. Всъщност кадър, както вече ги наричаме – на екрана след малко се появява вторият пласт от постановката.

Квартет се намира на граница, която преди не сме прекрачвали като публика. Той се разхожда между спектакъл, филм и 3D анимация, а размахът между уверените крачки е притегателен с мащабите си. Личи и от сценографията: на сцената има огромна метална беседка, а зад нея – екран с още по-внушителни размери. На него в близък план тече енергията между Снежина и Захари. Бонус е да долавяме всяко движение по лицата им, но и без това разбираме, че са се сработили в съвършена сглобка – по начина, по който това става ясно в добрата игра. Спираш да я усещаш, започва да става естествена. Затова и по време на репетиция в един момент вече не сме убедени кое е реплика от пиесата и кое не е.

Две камери кръжат около актьорите
, докато играят. Крановете се разгъват плавно и бавно като ръце, които искат да докосват. Трета камера е монтирана отгоре, а знаем, че има и още няколко, които записват само движение. Преди дни видяхме тийзъра на постановката, в който за някакви секунди се появиха актьорите, облечени в... какво всъщност? По триката им са сложени маркери именно за тези камери, които прекарват движенията им през компютърна програма и ги връщат на екрана като 3D анимация. На него актьорите могат да са всеки и всичко, докато остават себе си на сцената. В случая ще играят четирите персонажа в пиесата на Хайнер Мюлер: веднъж пред очите ни и веднъж на екрана.

Спектакъл като от бъдещето, да, но не мислете, че техниката тук е самоцелно присъствие. Всъщност е в пълен синхрон с текста на Мюлер, в който само двама актьори изиграват ролите на четиримата герои, преди да се разменят и дори тя да стане той от преди десет години, опитвайки се да съблазни себе си от бъдещето. Сложно е. Но всичко става много по-ясно, когато тези пластове се разделят и буквално на две: сцена и екран. Текстът е емоционален, изисква и си играе с нас, затова добрата постановка успява да ни представи нещата близки и обозрими, но без да ги опростява.

Явор Гърдев познава текста като себе си – поставя го за втори път (след 1999 в Сфумато). При втория прочит за него изненади е имало, нали разбирането ни расте със самите нас. И с изкарването на идеите в реалността, защото постановките са като айсберг. На премиерата виждаме само горната част, отдолу има месеци сработване и репетиции, тестове и работа с текста като жив, пластичен материал. Усещаме го за тези няколко часа, през които стоим на третия ред в залата, а крановете продължават да се движат по команда. Първата реплика, която започва цялото движение, все още звучи в ушите ни, когато излизаме: "Моя любов, мой живот, моя смърт". Вече сме погледнали под повърхността – нямаме никакво търпение да видим върха.

Премиерата на Квартет е в НДК, Зала 1; 12 и 17 май, 20:00, 20-40лв от билетния център на НДК и ticketportal.bg


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.