Програмата

Две имена подскачат безспирно от уста на уста сред любителите на европейско кино, особено пък по френските земи. Това са имената на Борис Виан и на Мишел Гондри - писателят с едно от най-развихрените въображения на всички времена и режисьорът с една от редките дарби да визуализира сюрреалистичен текст. Обединява ги Пяната на дните - адаптацията на Гондри по шедьовъра на Виан, чиято френска премиера е на 24 април. Уповаваме се на надеждата, че филмът не ще пропусне и нашите киносалони.

През последните години се уверихме, че българските телевизионни сериали са популярни. Дори доста популярни. Тенденцията към увеличаване на техния брой продължава и докато доскоро злободневието и екшънът бяха приоритети на сценаристите, сега на дневен ред излизат историческите костюмни сюжети. Тази пролет в национален ефир почти едновременно дебютират две мащабни поредици, свързани със следосвобожденските въжделения в България и, доколкото чуваме, имат с какво да ни впечатлят.

Наред с фамозния листинг на страстно очаквани хитови заглавия, съчинихме и друг. В него включихме няколко не чак толкова шумни, но при все това заслужаващи внимание и най-вече – отчетливо европейски кинопродукции.

Всенародното веселие, изпратило 2012 година, утихна. Връщаме се плавно към работните си дела, тихите барови вечери и уютните кино приключения в салоните. Позволяваме си да очакваме следното – амбициозни, почти невиждани и често дълго отлагани във времето продукции, голямо завръщане на големи режисьори, продължение на епични саги и много силно зрителско доволство.

Или с какво най-добре вървят филмите :-)

Зомбитата отново бродят – олигавени, разлагащи се, окървавени и дебнещи зад всеки храст, ъгъл и изоставен автомобил. Добре са ни дошли – чакаме ги от март месец, тоест от края на втория сезон на Живите мъртви.

Знаем, знаем, годината едва започна и е твърде рано за класации с най-доброто от 2012. Залагаме си месечните заплати обаче, че норвежко-американският сериал Lilyhammer ще бъде едно от явленията този сезон.

Има филми, които почти сигурно няма да стигнат до тукашните кина. И е ужасно жалко, че трябва да ги гледаме на компютърния монитор или на домашното кино, което обаче не може да се сравнява с истинското. Забележи­тел­ният Изобрете­ние­то на Хюго на Мартин Скорсезе е един от тях.

Остават само няколко месеца до премиерата на Iron Sky – вероятно най-абсурдно смешния филм със зли нацисти от сериала Ало-ало и норвежкия Død snø насам.

В главата капучино, екшън... френско кино. Препоръчваме ви няколко страхотни филма, които владеят велика Франция, а могат да достигнат и до вас с повечко старание.

Тази година се появиха два филма, които критиците побързаха да обявят за новия Боен клуб. И въпреки че Drive (който вече премина през българските кина) и Bellflower (който май никога няма да достигне до тях) са безкрайно различни, все пак имат нещо общо. И двата са сравнимо прекрасни и в тях ръмжат нечовешки мощни автомобили. Достатъчно ви хвалихме Drive и Райън Гослинг, време е да ви представим апокалиптично-огнената любовна история Bellflower.

Всеки знае къде се намира кино Влайкова – в една твърде приятна част от града, наричана в близкото минало Малкия Париж заради тесните криволичещи улички и триъгълните градинки.

Тодор Колев е великански актьор, а замалко да се изкушим да го наречем и най-великият в българското кино, поне за последните 30 години. Той обаче е поне толкова голям музикант, колкото голям актьор и точно това ще ни напомни тематичната концертна вечер Как ще го стигнем? в Строежа на 24 ноември, когато сборна формация местни музиканти ще изпълняват ключови и култови песни на Колев. И той ще се включи.

Ноември ни поднася два важни повода да си припомним гения на Дейвид Линч. Този път обаче са музикални.

Преди десетина години двама японци – писателят Цугуми Оба и художникът Такеши Обата, сътворяват историята за комикса Death Note – не просто фантастичен разказ в картинки, а мъничко по-дълбок, почти философски размисъл за това докъде се простира границата на доброто и доколко е здравословно да се вземаш прекалено на сериозно.

Смелата и изпълнена с изискано-неприличен хумор комедия Hysteria ни връща във Викторианска Англия, където борбата с депресията сред жените ще доведе до неочаквано научно откритие.

Господин Тим Бъртън, отстранете се и дайте път на младите надежди!
Защото този месец по френските екрани трябва да излезе чудесната ала-Бъртън анимация, наречена Момчето с часовниково сърце. Освен че носи френски етикет, историята ни е симпатична и заради силно фантастичните, леко романтични и умерено готик елементи.

Сибириада (1978) Това е може би най-емблематичният и най-руски от филмите на Кончаловски. 4-часовият епос, чието заглавие не случайно ...

Клишетата са любим похват, когато нещо ни хваща истински неподготвени.
Затова няма нищо лошо да си признаем, че някои от тях ни харесват. Ето няколко примера, благодарение на едно кратко гостуване на Програмата в Лондон по повод церемонията за наградите на едно от най-влиятелните (опа...) английски списания за кино – Empire.

филми за най-изящното сценично изкуство, които ще размърдат палците и сетивата ви