Норвежка гора

29 февруари 2012 текст Никола Шахпазов, снимки © NRK/Rubicon
Знаем, знаем, годината едва започна и е твърде рано за класации с най-доброто от 2012. Залагаме си месечните заплати обаче, че норвежко-американският сериал Lilyhammer ще бъде едно от явленията този сезон.


Скандинавците разбират от кино, а смелият сценарий и уж небрежната, но всъщност умна и майсторска реализация на Lilyhammer е само едно от доказателствата за това. В екипа на филма виждаме главно норвежки кино и телевизионни агенти, сред които най-важни са сценаристите Ане Бьорнстад и Айлиф Скудвин, както и тримата режисьори – Симен Алсвик, Лиса Гамлем и Геир Хупланд, както и дузина актьори, които досега бяха познати само в северноевропейските страни. Най-големият плюс на сериала обаче не е норвежки – главната роля е поверена на страхотния Стив ван Зант, който пък помним като Силвио Данте в гениалната комедийна кримка Семейство Сопрано. Нисичкият Ван Зант обаче е и много повече – значително по-популярен е като китарист в The E Street Band – групата на американската музикална икона Брус Спрингстийн. Да, гледайки Lilyhammer, е трудно да повярваме, че Стив не е професионален актьор, защото продължава да изпълнява по страшно убедителен и неподправено смешен начин ролята на циничен, безпардонен, но понякога странно морален гангстер, отгледан в традициите на всемогъщата Коза ностра.
Точно така започва историята тук – старият мафиотски кадър Франк Талиано (Ван Зант) е на път да си изпати от смяната на силните играчи в групировката, затова решава да свидетелства срещу боса си. Покрай това сключва сделка с американските власти да му дадат втора самоличност и да го преместят от враждебния Ню Йорк в малкия норвежки градец Лилехамер (”Защото там има чист въздух, тъкмо натрупал бял сняг и красиви кучки”). Разбира се, бандитът няма никаква представа, че ще получи точно това, но и нещо повече – едно много спокойно, подредено и лишено от престъпност общество, в което дори изхвърлянето на две бутилки в неправилната кофа се смята за наказуемо нарушение. В новото си амплоа на полунорвежеца Джовани Хендриксен Франк ще промени Лилехамер и неговите хора – защото умее да постига своето с подкупи, изнудване, шамари и някоя и друга усмивка и приятелска постъпка. Местната полиция го смята за терорист от Ал Каида, а местните безделници и рокери скоро се оказват негови работници. Има и любов и изстрели във въздуха и много хубави норвежки лафове – екзотично и комично, по много от двете.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.