Голям образ

11 февруари 2010 Миа Янева
Няколко важни роли на Антъни Хопкинс преди да посегне да режисира Чехов и да се вмъкне във вълчата кожа в Човекът-вълк


Никсън (1995)
Един от най-добрите майстори на филми с политическа насоченост, режисьорът Оливър Стоун умно си е преценил картите и в този случай. Защото Антъни Хопкнис е повече от добра ръка за лентата, разказваща цялата драма по свалянето от поста на 37-ия американски президент Ричард Никсън. Тук сър Хопкинс е във вихъра си и с Шекспирова сила претворява мъките на потящия се от напрежение държавен глава. Номиниран е за Оскар, който не печели, но за нас е просто безупречен.

Амистад (1997)
Поредна среща на най-добрите сред добрите – тук на режисьорския стол е Стивън Спилбърг. Темата също си я бива – началото на края на робството в Щатите. Има драма – действителната история на разбунтувалите се роби, превзели кораба Амистад, и Антъни Хопкинс отново e в ролята на бивш американски президент. Отива му, и още как.

Цялото кралско войнство (2006)
Амбициозна и страхотна екранизация на класическия роман на Робърт Пен Уорън от 1946. Цяло кралско съзвездие на екрана – и макар в тази поучителна политическа притча голямото парче от тортата съвсем заслужено да се пада на Шон Пен в ролята на губернатора демагог на щата Луизиана, Хопкинс показва, че и екипната работа му се отдава.

Боби (2006)
Политически коректен и прецизен по отношение на фактите, Боби успява да преплете по особено симпатичен начин пъзела на събитията от нощта, в която младата надежда на американската политика – Робърт Кенеди, бива убит. Освен изпълнителен продуцент Хопкинс влиза в костюма и на възловия персонаж Джон Кейси – шеф на хотела, в който се развива действието, и е човекът, през чието съзнание следим лентата на спомените.

Пропукване (2007)
Не че не ни събра очите с Мълчанието на агнетата и Ханибал, но и тук Хопкинс е страховито убедителен в ролята на свръхинтелигентен злодей. В случая първо пречуква жена си, защото му кръшка, а после си играе на котка и мишка с младия и нахъсан асистент прокурор Уили Бийчъм, който не може да намери кьораво веществено доказателство, за да го осъди. Диалогът си го бива, има някоя и друга остроумна сюжетна хрумка и макар да не бяга от рамките на класически трилър, Пропукване си струва.


Още по темата: Човекът-вълк


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.