Пълна промяна

10 декември 2009 текст Александър Бакалов
В чест на Камерън и земетръсния му сай-фай епос Аватар искаме да ви припомним пет ленти, без чието съществуване съвременното кино просто нямаше да бъде същото.


Метрополис (1927)
Изпреварилата времето си класика на германския режисьор Фриц Ланг, вдъхновила с дизайна си създаването на Готам сити (града на Батман), вида на роботите в Звездни войни и сай-фай класиката Беглец по острието. Един от най-скъпите филми за времето си с бюджет от над пет милиона марки, 37 000 статисти плюс сетове и ефекти, които впечатляват и до днес.

Кинг Конг (1933)

Освен че печели луди пари (90 000 долара в първия си уикенд на екран – абсолютен рекорд за онова време) и предлага изпреварили времето си специални ефекти, наднормената маймуна се превръща и в истински културен символ, напуснал отдавна границите на киното и появявал се в анимационни филми, видео­игри, романи, комикси, разнообразен мърчандайз от всякакъв вид, увеселителни паркове и дори театрални постановки.

Психо (1960)

Ненадминат шедьовър на Алфред Хичкок, способен да ти изкара акъла близо петдесет години по-късно, залагайки на първичния психологически ужас, а не на обилните кървища, с които сме свикнали да свързваме жанра напоследък. Норман Бейтс си остава един от най-иконичните злодеи в историята на киното и пряк вдъхновител на повечето знайни и незнайни психопати, появявали се на екран.

Звездни войни (1977)

Класиката на Джордж Лукас, наляла основите на скъпото фантастично кино такова, каквото го познаваме в наши дни. Създала толкова сериозен култ, че в момента немалко хора в света определят религиозната си принадлежност като джедаи (няма майтап – във Великобритания през 2001 като такива са се регистрирали 390 127 души, което са 0,8 процента от населението, а джедайството изпреварва юдаизма и будизма, смятайте за какво говорим).

Глутница кучета (1992)

Дебютната лента на решилия да замени висенето в кварталната видеотека с нещо малко по-креативно Куентин Тарантино. Сравняван от критиката на фестивала Sundance с L'Arrivie d'un Train en Gare de la Ciotat (знаете, онзи филм от 1895, на чиято прожекция публиката истерясва при сцената с пристигащия влак) заради ефекта, който има върху зрителите. На практика бащата и майката на алтернативните филми, Глутница кучета постига невъзможното, превръщайки инди киното в мейнстрийм.


Още по темата: Аватар


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.