• Александър Петров

    Ако ви е интересно как е изглеждало националното ни участие на биеналето във Венеция през 1948, вече виждате един от авторите му.

    Национална галерия в Двореца  
  • Анна Бояджиева

    11 август номер 2, етаж 2 звучи като измислен адрес, но е напълно истински – бутнете вратата и влизате в къщата-музей на Вера Недкова, която завещава работите и апартамента си, за да стане домът й място за срещи. Сега Националната галерия започва там програма от изложби и дискусии, в която първо гледаме текстила на Анна Бояджиева.

    Къща-музей Вера Недкова  
  • Борис Далчев & Михаела Добрева

    Какво да правят двама сценографи в галерия, освен да видят възможните сюжети в пространството? Така се появява Неочевидно на Михаела Добрева, работила по сцената и костюмите в куп представления, и Борис Далчев, който има още топла номинация Икар за сценография.

    Нов български университет  
  • Борис Праматаров

    Той е илюстратор, който най-често потапя писалката си в кошмарите и странните фантазии на подсъзнанието – затова и не е странно, че любимият му цвят е черно.

    Intro  
  • Бояна Джикова и Еленка Нана

    Бояна е куратор и артист, а Еленка Нана не е дете, което спи, а всъщност Елена Назърова – илюстратор и дизайнер със силен подпис. Тук двете влизат в инсталация, в която са вързани на фльонга за пръв път: колаборацията между тях се казва Оплетена ситуация и показва индустриални материали на гигантски възел.

    Gallery 2.0  
  • Васил Иванов

    Да се занимаваш с йога, гледане на ръка и астрология днес звучи даже леко банално, но през 60-те, разбира се, е изправяло на нокти цялото правителство на държавата.

    Национална галерия в Двореца  
  • Велислава Гечева

    Енкаустика е антична техника за рисуване, при която пигментът се разтваря във восък, а той после се топи и нанася бързо върху повърхността.

    Ракурси  
  • Вивиан Майер

    През 2009 в Щатите на 83 годишна възраст почива Вивиан Майер. Бележката за смъртта й във вестниците е не толкова за роднините й - тя няма такива - или за широк кръг хора, които знаят името й - Майер е напълно неизвестна; по-скоро е за семействата, в които е работила като детегледачка през живота си. Как така, в такъв случай, днес Майер е един от най-известните улични фотографи изобщо? Историята разказваме тук, а експозицията В нейните ръце след пътуване до различни страни в рядък шанс се отбива и до София като част от серията Майстори на фотографията.

    Софийска градска художествена галерия  
  • Времена и хора

    Тайният асансьор на Фердинанд е само един повод да минем през обновените зали на музея – сега там влиза експозиция, проследяваща последните 2 века от БГ битието.

    Национален етнографски музей  
  • Георги Георгиев - Jorrras

    В подготовката за изложба Jorrras влиза в определен режим на живот – вид медитация, която определя какви решения ще използва, кои материали ще са най-въздействащи и как да ги приложи. По същия интуитивен начин се появява и неговият Хотел – абстрактни картини, които са повече скулптури, отколкото платна.

    +359  
  • Дворецът на изкуството

    Следосвобожденската ни история помни вниманието, което княз Фердинанд отдавал на изкуството, как редовно ходел по изложби и бил рамо за художниците. Всичко това започва като културна политика за укрепване на събуждащата се държава, но с времето прераства в разпалено колекционерство.

    Национална галерия в Двореца  
  • Десет автори. Десет визии


    Анжела Барбур, Катарина Сюлейман, Силдо Оливейра, Елиана Анхина, Уго Фортес, Жаклин Аронис, Нори Фигейредо, Патрисия Фигейредо, Режина ...

    Последните две години в България и Бразилия текат изложби с цел дългосрочен културен обмен между двете страни и ето я следващата стъпка: кураторите, създатели и познавачи на хартиения арт Даниела Тодорова (от тук), Анжела Барбур и Елиана Анхина (от там) насочват радара си към свои колеги-артисти от Сао Пауло и Бело Хоризонте, за да ни покажат какви тенденции вълнуват бразилското изкуство в момента.

    San Stefano Gallery  
  • Дечко Узунов

    Какво още не знаем за една от най-широкополите фигури в изкуството ни от миналия век? Портретист, илюстратор, сценограф, майстор на монументалното изкуство, пейзажите, натюрмортите и голите тела, Дечко Узунов е бил също обичан професор и търсен събеседник заради типичния му хумор, лекотата на общуване и интереса му към човека отсреща.

    Галерия-музей Дечко Узунов  
  • Джени Иванова

    Джени Иванова е млад художник-сценограф, който обича да експериментира с изразните средства. Изложбата ѝ Кресчèндо реди върху стените на бара живопис в абстрактни форми и колаж от нестандартни материали - или музиката, видяна през призмата на авторката като линии, форми и цветове.

    Петък  
  • Димитър Солаков

    Преди няколко години, когато му предстои да стане баща, Димитър прави инсталации на тема какво означава да създаваш и да разрушаваш.

    Credo Bonum  
  • Иван Мудов и Стефания Батоева

    За пръв път се случва да пишем за изложба без крайна дата – Periods ще бъде в Института за съвременно изкуство, докато на Мудов не му писне да прави точки с маркер върху платно, окачено на една от стените.

    ИСИ  
  • Йо Макдоналд

    Може вече да познавате стила на тази шотландка – работите ѝ не за пръв път участват в Хартиения арт фест, а преди година конкурсът-домакин Аматерас и галерия One Monev я наградиха с поканата да подготви и покаже тук нов солов проект.

    One Monev  
  • Портрет на приятел

    От 2010 СГХГ периодично кани куратори не-изкуствоведи да вадят каквото поискат от фонда на галерията в изложби според личните си търсения. Проектът Другото око сега показва какво е приковало интереса на Иглика Трифонова – кинорежисьор и сценарист, познат например с Писмо до Америка.

    Софийска градска художествена галерия  
  • Радоил Серафимов, Руди Нинов, Станимир Генов

    Общото между тримата е диалогът – вече месеци наред те са в процес, в който всеки държи четка поотделно, но събират глави в разговор и размяна на идеи.

    Структура  
  • Съвременно сръбско изкуство

    То кипи едва на няколко стотин километра от нас, затова не е ли странно, че не знаем какво го движи и накъде отива?

    SeeMeOn 29  
    Васка Емануилова  
  • Хиро Ямагата

    Още в гимназията (през 60-те) японецът започва да експериментира със светлини. На запад обаче първо го дръпва не изкуството, с което скоро ще се прочуе – мести се в Милано през 1972 заради любовна връзка, а когато тя се разпада, така и не се прибира в Япония.

    Арт алея  
  • Яел Тайг

    С изложбата си Позиции Яел ни кани буквално да докоснем въпроса за насилието в училище.

    Credo Bonum  
  • Ян Фабър

    По собствените му думи той редовно се опитва да остане джудже в света на великаните. Както например през 2016, когато в Лион се старае да не подобри рекорда на колоездача Еди Меркс от 49 км/час, достигайки до едва 23 км/час.

    Софийски арсенал - Музей за съвременно изкуство